Ден преди пробуждането

Влак, всички спят, освен момче, което драска нещо в мъничка тетрадка. Той отива на изпит за да стане голям сценарист или кой знае, нещо още по-голямо. Изпитите му стартират от утре по това време. Няма страх в очите му, има надежда. Надежда, че най-сетне мечтите му може да се сбъднат. Не, той не мечтае за слава и пари, още по-малко за власт. Той мечтае за живот с възможности заедно с момичето което в последната една година е обзела ума му. Няма я маската отпреди години отделяла го от реалността. Вижда се само светлината идваща от техния свят. Свят изграден от мечти и хубави сънища, изпълнен с любов, приказни герои щъкащи наоколо и те двамата в образите на деца. Разхождат се хванати за ръце, миришат цветята докато се търкалят в тревата. Ядат бонбони от непознати и усмихнати чичковци. Плуват в реката наблизо, живеят прекрасно, защото са заедно. Слънцето осветява дните им, луната им прави компания нощем. Небето обича да ги приютява в белите си пухкави облаци. Всичко разцъфтява около тях, усмивките не слизат от лицата им и това е само защото са заедно.

Но да се върнем на момчето. То не знае защо разполага с живота си, не знае какво да го прави. Засега е решил просто да сбъдва мечтите си. Дотогава докато един ден не стане като всички възрастни, бързащи нанякъде, незамислящи се за красотите на живота. А може би той вече е един от тях, нали е на 19. Неее! Та той все още мечтае, наплюнчва възглавницата си нощем, като бебе, има нужда от мама и татко, които да се грижат за него. Той е едно пораснало дете, но никой не забелязва положителните страни. Всички мислят, че е поредният загубеняк. Има няколко човека, които го познават истински. Те знаят. че той ще успее един ден, защото му вярват. Защото знаят, че досега не се е провалял в нищо... Звучи ви като приказка или някой филм? Не, това беше реалността за едно определено време...