Една нощ – II

Септември, 1823, Лондон (Англия)

Катрин беше отправила поглед през прозореца на каретата, но всъщност беше твърде смутена за да забележи каквото и да било от пейзажа навън. Брачната й церемония с Уорън беше приключила преди час и сега двамата пътуваха към фамилното му имение в пълна тишина.
- Доволна ли си? – студеният му, дори груб глас най-после наруши мълчанието – Най-после постигна целта си...
Тя му отправи стреснат поглед и понечи да каже нещо, но в последния момент реши да премълчи. Това обаче още повече го разгневи.
- Какво, да не си глътна езика?
- Просто не разбрах какво имате предвид – каза тя стеснено най-сетне, като избягваше да го поглежда в очите.

Уорън силно се изсмя, но по един циничен, неприятен за нея начин. По дяволите, това момиче наистина го объркваше на моменти. Така изкусно бе успяла да го оплете в мрежите си и неусетно да му надене брачните вериги, а вместо да ловка измамница имаше вид да срамежлива девица. Това обаче несъмнено беше част от нейния маскарад... Да, добра актриса беше малката. И именно тези нейни преструвки го отвращаваха тъй силно! Ах, той щеше да й даде да разбере...

- Кога се престанеш с този театър най-сетне? – нетърпеливо извика Уорън - Ясна си ми като бял ден... Просто спри да позираш и дай да свалим картите на масата. Искам всичко да се изясни сега на момента.
Тогава тя за първи път вдигна спокойните си и тъй открити кафеви очи към него. Уорън с болезнена яснота осъзна, че въпреки всичко тя беше все още само дете...

- И аз искам да се изясним – думите бяха произнесени плахо, ала отчетливо и ясно – Мисля, че и двамата сме жертва на едно голямо недоразумение... Вие очаквахте друга дама, аз пък не очаквах да намеря вас в онази стая... И всичко, което се случи, наистина не биваше да става, беше просто грешка. Уверена съм, че мъж като вас, който би могъл да има всяка жена в Англия, е изключително ощетен от този неравен брак между благородник и обикновено момиче, но най-тържествено ви обещавам, че след като злото вече е сторено аз ще дам всичко от себе си, за да стана примерна съпруга и да нося името ви с чест.

След като беше изрекла всичко това на един дъх, Катрин видимо се поуспокои. Сега тя можеше да наблюдава разнообразните реакции, които се изписваха по лицето му – в началото изненада и едва ли не възхищение, а след това просто насмешка и ироничност.

- Ти си луда ако си мислиш, че ще повярвам на приказките ти. Защо просто не си признаеш, че си искала да си уловиш богат и титулован съпруг и затова си си послужила дори с измама? Нима може една безчестна да жена да носи с чест нечие име? Моля те, имай поне малко срам!
Лицето на Катрин се обля с гъста руменина, а в очите й блеснаха сълзи.
- Вие ме обиждате! – промълви тя – Осъждате ме несправедливо и един ден ще си платите затова, уверявам ви.
- Аз пък не мисля така...
Остатъка от пътуването прекараха в мълчание. Той беше твърде разгневен за да говори, а тя твърде обидена за да го удостои и с дума.

Когато пристигнаха в огромното имение Лорънс Хол, Катрин си каза, че никога през живота си не е виждала толкова красиво място.
- О, тук е наистина очарователно! – възкликна тя по детски и весело се засмя, дори прегърна съпруга си, забравяйки напълно, че трябва да му е сърдита.
Макар и да не искаше да го покаже, Уорън жегнат от нежния й жест. Младата му съпруга не беше красавица, но у нея имаше нещо, което го трогваше до дъното на душата му... После обаче той се укори за тази своя момента слабост и се опита с хладен тон да каже:

- Не забравяй за тържеството тази вечер... Всички познати и роднини на семейството ми ще дойдат да се запознаят с теб. Искам да се държиш порядъчно...
Тя само кимна и тръгна след икономката, която щеше да й покаже стаята.
Часовете го голямо тържество преминаха неусетно...

Катрин стоеше пред голямото огледало на стената и критично се оглеждаше. Дългата рокля от сребриста коприна, сатен и брокат й стоеше много добре. Всъщност никога не беше носила по-скъпа дреха... Перлената огърлица подчертаваше светлия, свеж тен на кожата й, а на ушите й блестяха също перлени обеци. Дългата й кестенява коса беше вдигната нагоре в сложна прическа. За първи път в живота си Катрин беше доволна от вида си. Само дето деколтето на роклята й се виждаше по-дълбоко от приличното...

Когато тя се появи, цялата зала внезапно утихна. Пепеляшка се беше преобразила в истинска принцеса и хората, дошли да се подиграват на новата лейди Лорънс, останаха с пръст в устата.
- Може ли един танц, мила моя? – попита Уорън, приближавайки се към нея. Тя прие.
Докато танцуваха, той я притисна силно до себе си и каза развълнувано:
- Толкова си сладка, Кристин...
- Кристин!? – повтори тя – О, не се ли казва така любовницата ти...
- Не, не исках да кажа...
- Замълчи, ти вече каза достатъчно.
Тя побягна към стаята си разплакана и най-сетне даде тема за разискване на клюкарите.
В леглото си тя докъсно плака.
Защо в полунощ магията винаги трябваше да се развали...?