Отворих прозореца. Вятърът започна да вее косите ми. Нощта бе така ясна, но и така помрачаващо зловеща. Тя сякаш отваряше примамливата си прегръдка, за да ме погълне... да засмуче и малкото, което остана от мен - малката душа с малките чувства. Кухината, запълнила ме догоре, водата напълнила очите ми, някак залостена там, без сила, която да я тласне и да се стече капка по капка по бузите ми. А те вече пресъхнаха от соления разтвор, с който несъзнателно ги залях. Устните ми със застрашително желание, впити една в друга, като че ли нещо им липсва... нещо познато, но далечно. А надолу е кухо. Няма ги вече емоциите, няма ги желанията, изчезнаха и мечтите. Даже да заплача нямам воля вече. Сърцето, което събираше толкова много чувства, което сплотяваше така много хора, изчезна. Душата ми - бездънна и потайна пресъхна, не успя да издържи и аз се пречупих... паднах... лазих... молих за помощ, а сега се чудя има ли смисъл да правя усилия, за да се изправя. Нима има алтернатива?! Нима на някой му е направило впечатление, че съм на пода - свлекла се след сблъсък със съдбата, бутната след изстискване на последната капчица енергия... ненужна, там, където съм била така необходима... Не, ще гледам света отдолу, ще се радвам на двете доближаващи се ръце на двама влюбени и ще проклинам онзи, който ги раздели. Но аз ще съм долу... на земята... А някога летях така високо. Извисявах се в небето, като че бях у дома... Осъзнах как го гледам - неговата свежест и дълбочина, неговата зловеща усмивка и ярки очи - гледам небето. Вятърът беше спрял - бях отегчила и него с незначителното си съществуване, бях смазана - без перспективи, без мечти, без желания и копнежи. Бях просто голяма, дълбока, бездънна КУХИНА!

YOUR_F
06 Мар 2006 г.

Коментари: 4
niko #1, 07 Мар 2006 г.
tova za shag li beshe?????
the_bestgirl #2, 07 Мар 2006 г.
DAno tova koeto pro4etoh e samo razkaz
sexapilna_kukla #3, 19 Мар 2006 г.
molq te kaji mi 4e ne se 4uvstva6 taka naistina ...
sexa_na_kompleksa #4, 02 Апр 2006 г.