Мемоарите на Кристина

Знаеш, че винаги съм смятала, че изневярата е нещо непристойно и съм осъждала тези, които мамят любимия човек. За мен изневярата е предателство, дори и грях. И въпреки всичко, всеки носи доза грях в душата си. Животът е кратък и човек трябва да вкуси от удоволствията на непознатото, непозволеното. Питала съм се: защо му е на човек да изневерява, след като има до себе си едно любящо същество? Често с приятелката ми Ралина сме обсъждали тази тема, както и безбройните женски клюки, свързани с връзката, изневярата и добрия секс. Но никога не си бях представяла, че един ден ще изпитам това чувство, преди толкова омразно, и сърцето ми ще има нужда да затупти след някоя нова авантюра. Но както хората са казали: винаги има първи път…

Дамян беше всичко за мен – влюбих се в топлия му и пронизващ поглед и пожелах да бъдем завинаги заедно. Бракът ми беше щастлив и двамата давахме всичко от себе си, за да запазим страстта и романтиката, не можехме да се оплачем от добрия полов живот. Колко беше добър Дамян под завивките няма да говоря… И затова винаги твърдях, че жените имат пълното право да наричат мъжете, които им слагат рода, “говеда”. Тези думи може да са резултат от вгорчено настроение и излъгано доверие, но със сигурност не са далеч от истината. С Ралина не сме говорили много за жените и нуждата им от изневяра, тъй като горе споменатите “говеда” не заслужаваха и грам от нашето съжаление. Не мислех, че съм способна да открия в друг това, което намерих в Дамян, че някой ден отново ще мога да флиртувам с непознати мъже и да усещам онова приятно гъделичкане в стомаха. Така беше, докато не срещнах Румен. Изведнъж нещата се преобърнаха и след всяка среща с него имах чувството, че тръпката в брака ми угасва. Сякаш се прераждах, когато симпатичният нов колега застане до мен, но същевременно усещах една болка, едно вътрешно изгаряне при мисълта за Дамян. Усещах, че летя и едновременно се чувствах гузна, че сърцето ми е започнало да изпитва такова странно чувство. Не исках да призная и дълго отричах дори пред себе си, че нещо в брака ми се пропуква, че скуката и еднообразието бавно нахлуват в живота ми. Накрая започнах все по-често да се замислям колко безумно желая Румен. Само веднъж. Само за една нощ. И край. Не исках нищо повече, защото знаех, че това ще ме направи най-щастливата жена. Усещах, че това преживяване ще влее нова страст в брака ми, имах нужда да усетя отново, че съм обичана и желана, тъй като въпреки всички усилия на съпруга ми, не се чувствах достатъчно щастлива. И затова отидох при Ралина. Още преди да прекрача прага започнах да плача. Беше ми дошло твърде много и веднага и споделих желанието си да спя с Румен. Отначало тя отказа да ми повярва.

- Знаеш ли, мила, ти би могла да изиграеш перфектно ролята на главната героиня в онази сапунка. – каза ми тя – И без това винаги се вживяваш в любовните драми. А и тогава много жени биха ти завидели с такъв сексапилен мъж.
Думите й ме засегнаха и понечих да си тръгна, но тя ме спря:
- Не, Криси, чакай. Съжалявам. Сигурна ли си в желанието си? Сега, когато бракът ти с Дамян върви толкова добре?

След като поговорихме и й споделих душевните си терзания, Ралина ми разказа една история по действителен случай:

Вайълет, красива млада англичанка, има несполуки във връзката си и е отчаяна. Влюбва се в Пабло, италианец, който работи в галерията й. От дума на дума двамата разкриват един пред друг чувствата си и Пабло и предлага едно ново начало. Вайълет е раздвоена и несигурна, особено след като научава от познати, че Пабло е долен лъжец и използвач. Младата англичанка остава при съпруга си, въпреки че безумно желае една незабравима нощ с новия си любим. Пабло ч чака дълго време и накрая се отказва и заминава за Италия за нова работа. В деня на заминаването му Вайълет разбира, че всичко, което са й казали и е клевета, за да ги разделят. С насълзени очи, тя осъзнава, че вече е късно и всичко е загубено, а е можела да бъде с него дори и за една нощ. В отчаянието си, тя хваща първия самолет до Италия, решена да се бори за любовта си. Съдбата обаче не й дава този шанс. Самолетът катастрофира и тя загива в пламъците, като не успява никога повече да види любимия си.

- Не винаги имаш втори шанс да получиш това, което наистина искаш. – свърши разказа си Ралина – Затова, ако си сигурна в своите желания, послушай сърцето си. То никога не лъже.
Облекчена и окуражена, аз вече повярвах, че нещата могат да се променят. страхът беше изчезнал и се чувствах пречистена.

Два дена след това преспах с Румен. Изневерих, но не съжалявах, защото това вля нова страст в брака ми. Дамян не разбра нищо и все още не знае. Това бе моята малка тайна. А дали това ще се повтори с друг? Едва ли. Сега, когато съм сама в стаята и пречистена от всякакви притеснения и мисли за свалки, осъзнавам, че животът е един вкусен сладки и искам да му се насладя докрай. Не е ли нормално? Мисля, че е!