Непреодолимо желание да живеем

Непреодолимо желание да живеем по-пълноценно, красива илюзия, неугсваща страст, съмнения и страхове, ден след ден напред се бутаме без назад да надзъртаме, от любов обсебени, от вълните понесени... Чакащи, изпълнени с надежда, далеч от реалността и близо до красотата... но душата е суетна, бродеща сред слепите, крещяща сред глухите и даряваща с добрина в замяна на самота... Прогаряща с несъвършенството си болка от това да си сам, да не знаеш накъде те водят чувствата, да се страхуваш от самия себе си... истинското щастие, светлината в здрача, рядко срещана, може би неопределена, истина ми трябва за да проумея, другото е илюзия на нереалната среда, а любовта за дълго се не свърта, запалва и чезва, оставя жарта, но все пак накланя те към онази звезда... Онази така далечна звезда, с която заспиваш вечерта, онесен от излюзията за щастието, за която мечтаеш, когато самотата седи с мрачната си снага до теб... За която копнееш, когато слушаш звука на тишината... поразителна е красотата, осветена от на Натето сърчицето, съпричастна към участта, безучастна в тая тишина. Вяра във възможностите на чудесата, доброта, надделяваща над страха, спасение от самота, полъх от небесата... От същите онези безкрайни небеса, които когато погледнаме си спомняме, че сме живи, че има защо и за кого да живеем, че някой, някъде там също ги гледа и копнее за чистотата на неподправената любов... Нима това не е причина да живеем и да се надяваме?
От тоя свят няма път за бягство, естеството е че сме естествени, вярваме на другите, не лъжем, просто мечтаем, оставяме думите да бродят, а сърцата да ни водят, не спорим, просто се ловим и тука вече спираме...

Енчо & Нати
Понякога е по-лесно да опознаеш някого, узнавайки страстта му!