Първата целувка...

...Денят си отиваше, а на тях им се струваше, че жегата се засилва. В телата и в сърцата им вече бушуваше огънят на силната, изпепеляващата, споделената любов. Едва, когато слънцето обагри небето в огненочервено и целуна хоризонта двамата се върнаха към реалността. Спогледаха се учудено и избухнаха в щастлив смях. Неусетно бяха стигнали до най-далечния и усамотен край на един от десетките плажове там, където единствени свидетели на разцъфващата им любов бяха дивата природа, скалите и песента на океана.
Той я прегърна и двамата се загледаха в пурпурната мантия на отиващия си ден. Мълчаха. А и думите бяха излишни. Всеки искаше да запечата в съзнанието си този миг завинаги, да го постави в рамка и да го окачи на най-видно място, за да може целия свят да види щастието, което изживяваха. Всичко беше като магия. Сами в прегръдката на здрача, извън времето и пространството, далеч от ограниченията на общоприетото.

Тя усети как нещо първично се пробужда в нея. Как я обсебва бавно, но сигурно. За миг се почувства като Ева в Райската градина. Удоволствието я завладя напълно и тя потръпна под нежните му пориви. Той също го усети и бавно я обърна с лице към себе си. Тя го погледна и потъна в зелените дълбини на очите му. Нямаше нужда от думи. Моментът беше настъпил и тя нямаше нито сили, нито желание да му се противопоставя. Той я притегли към себе си, наведе се и влудяващо бавно и нежно докосна устните й. Тя усети как краката й се подкосяват, за миг помисли, че ще падне, но той я държеше едновременно силно и нежно. Отдръпна се леко и я погледна, но тя вече не го виждаше. Очите й блуждаеха, а погледът и бе замъглен от чувствения ураган, който заплашваше да я помете. Той отново се приведе, но този път целувката му бе по-настойчива. Завладя го осезаемо чувство на нетърпение, но бързо се овладя. Подсъзнателно усещаше, че тя все още не бе покварена от привичките и порядъка на обществото, в което живееха, а той не искаше да я уплаши или нарани като предприеме нещо прибързано. Още предишната нощ се бе заклел, че никога, по никакъв повод няма да направи каквото и да било против волята й. Щеше да чака търпеливо, докато тя приеме връзката им безрезервно.

Мислите се въртяха в главата му преплитайки си с чувството на топлина и пълнота, които изпитваше докато обсипваше устните й с нежни целувки. Точно тогава тя се предаде. Устните и се разтвориха и те се сляха в едно. Всичко се завъртя и светът около тях изчезна. Не мислеха. Бяха се оставили на морето от чувства да ги носи към непознатите и красиви брегове на страната Любов. Близостта и топлината на телата им изпълваше целият им съзнателен свят. Не съществуваше нищо друго освен изпепеляваща любов, нежност и страст...