Преминала през Ада- І част

- Не мамо, моля те! Моля те, не ме изпращай там!- Нина крещеше с пълно гърло в лицето на майка си, опитвайки се да се изплъзне от ръцете й:
- Моля те, мамо! Не ме ли обичаш? Ако ме обичаш, моля те не пращай та...
Звучна плесница прекъсна думите й и я запрати на пода.
- Млъквай! Отиваш и това е! Съжалявам, но ще трябва да свикнеш... - твърдостта на гласа й накара Нина да разбере, че трябва да се подчини...

След половин час едно дрипаво момиче крачеше бавно по калната улица, протягайки чашка за милостиня:
- Моля ви, дайде нещичко... Мама пак ще ме бие...
И наистина, тялото й беше цялото в синини, ръцете й бяха покрити с кал, косата й се спускаше на мръсни кичури около челото... Само кафявите й, красиви очи напомняха за предишната Нина и за предишния й живот....

Предишната Нина... весело, младо момиче, изпълнено с амбиции и желание за живот... Преди 4 месеца тя имаше семейство и беше щастлива. Баща й беше най- добрия човек, който 16 годишното момиче познаваше. Трудолюбив и обичлив, той винаги я защитаваше от майка й - алкохоличка от 2 години, която все посягаше да я удря. Баща й работеше много, за да може Нина винаги да е добре облечена и да е наравно с другите. Той беше нейната упора и тя разчиташе на него за абсолютно всичко. Но.... Господ реши да прибере добрия й баща, и да й остави само майка й, която щом мъжът й умря продаде къщата им и се премести заедно с Нина, в друга- в крайните квартали на Плевен. Беше много стара, срутена къща - почти празна, без храна, без вода през деня, с напукани стени и мухъл навсякъде.

Нина плака много за баща си, но скоро грижите и проблемите я затрупаха и тя успяваше да мисли за него само докато почивстваше раните си. Майка й я биеше и въпреки, че не беше много често, й нанасяше големи рани. Често се случваше след поредния побой Нина да лежи безжизнено на пода, молейки се да умре, мислейки, че най - сетне ще срещне баща си отново.... в Рая. Но по ирония на съдбата тя винаги оцеляваше и въпреки, че не го съзнаваше ставаше все по - силна и устойчива на проблемите.
След като се върнеше от училище, отиваше да проси, за да купи водка за майка си. Ако се върнеше без водка следваше или адско викане или бой...
И сега, крачейки бавно с чашка в ръка, Нина се питаше: "Господи, с какво заслужих това. Та аз искам само да съм щастлива... толкова ли е много.. ? "
Плътен мъжки глас я изтръгна от меланхолията й:
- Здравей! Ехооо... ей ти!
Нина се сепна и бързо се обърна:
- Какво искаш?
Пред нея стоеше около 20 годишен симпатяга с рошава коса и раздърпани дрехи. Усмихвайки се й каза:
- Мисля, че имаш нужда от помощ. Кой те нареди така? - попита той поглеждайки към голямата синина на ръката й.
Нина бързо скри ръката си в ръкава и се опита да се усмихне:
- Ами... паднах докато слизах по стълбите...
Въпреки окаяния й външен вид момчето беше впечатлено от хубавата й фигура и най- вече от усмивката й. А и му хареса начина, по който тя се смути от дрехите и косата си щом го видя. Каза й:
- Аз съм Георги - Жоро. Значи живееш в апартамент, а?
- Ами да. Надолу по улицата... Ще тръгвам, че майка ми ме чака.
Обърна се и забърза към вкъщи. Зад нея се чу гласът на Жоро:
- Хей, не ми каза как се казваш!
- Нина! Казвам се Нина!
- Добре, ще се видим скоро. Живея наблизо... Чао.
Нина отново му обърна гръб и се отдалечи, чудейки се защо този Жоро й беше обърнал внимание, след като тя изглеждаше просто ужасно. Тъкмо отключваше вратата на дома си, когато изведнъж зад нея се чуха стъпки. Нина се обърна, но този, който я следеше беше изчезнал....

На другия ден тя отнова видя Жоро. Приближавайки се към нея той й каза:
- Значи си паднала по стълбите, а?
Нина го погледна въпросително:
- Да... защо?
- Защото знам, че живееш в къща, а там няма стълби.
- Да не си ме следил?
- Да... Виж, можеш да разчиташ на мен.... харесвам те и мога да ти помогна.
Нина се поколеба и го попита:
- И как?
- Като ти предложа топла вана с много мехурчета - каза той усмихнато - Приемаш ли?
- Добре, имам нужда - отвърна на усмивката му тя.

Така започна приятелството им, което постепенно прерастна в голяма любов. Любовта влияеше добре на Нина - тя се разхубави и стана по - спокойна. Един ден след двумесечна връзка Жоро й каза:
- Нина... реших да замина...
- Да заминеш? Къде? - очите й бяха се впили в неговите, очаквайки лоша новина.
- За Швейцария... Но..
- Швейцария? Какво... какво ще правиш там?
- Ще работя... Искам да те питам нещо... ще дойдеш ли с мен? Ще ти намеря работа.
- Но това е лудост, Жорж!
- Хайде, нищо не губиш! Можеш само да спечелиш пари!

Нина му каза, че ще си помисли. Прибра се вкъщи, където още от вратата майка й се развика:
- Къде беше, мръснице! Какво правиш с тоя Жоро, ааа? Къде ми е водката!
Виждайки майка си пияна, с набръчкано лице и подпухнали очи, Нина излезе бързо, изтича до дома на Жоро и след като вратата се отвори тя се хвърли на врата му с думите:
- Жоро, мили! Идвам с теб!