Сама

На гарата. Сутрин. Дребни снежинки прехвърчат. Студа е прибрал всички по къщите. Единствено едно младо момиче от часове седеше на там. Влаковете минаваха един след друг, а тя все така продължаваше да седи. Тя беше 17 годишно сираче, избягало от дома наблизо. Не искаше да се връща там, а нямаше къде да отиде. Нямаше и почти никакви пари. От прекараното време на студа устните и бяха посинели и цялата трепереше. Не беше спала цялата нощ и започна да се унася, започна да сънува.. Сънуваше своя дом. Една малка къща на края на града. Навън беше все така студено, но вътре.. вътре беше топло и не беше сама. Цялото и семейство беше там, беше заобиколена от любов. Чувстваше се сигурна, мислеше си че винаги ще е така. Изведнъж се прехвърлиха в колата. Беше вечер, но пак беше топло, пак бяха всички. Бяха щастливи... Фарове. Бързо приближаваща се кола преминаваща на тяхното платно. Клаксон.... Ужасена от съня и стресната от приближаващия влак почти подскочи. Огледа се. Беше сама. Една сълза се стече по бузата й. Беше толкова истинско, там-вкъщи.. Болката от тежкия спомен я съсипваше. Сълзите започнаха една след друга да мокрят нежното лице. В един момент имаше всичко, а в следващия един пиян шофьор и отне всичко. В един момент беше заобиколена от хората които обича, а в следващия седеше напълно сама на гарата. Трепереше от студ и от болка в сърцето си. Снегът продължаваше да вали. От сълзите погледа и се замъгли. Тя беше сама, тя не чакаше никой и никой не я чакаше.