Ето пак - нощ е и аз седя в леглото си сама. Гледам през прозореца и мисля за теб. За отминалoтo време, когато бяхме двама. Когато усещах допирът на меката ти кожа до тялото си и се чувствах така защитена. Защо? Защо съм пак сама? Къде отиде ти, друга ли те откъсна от мен? Да, чувствам се сякаш някой е откъснал сърцето ми от корените и сега на негово място има само една празнота, която не може да бъде запълнена. Къде си ти? Ела! Имам нужда от теб... върни се, моля те!
Вече даже не мога да плача, не мога да дишам без теб. Чувствам, че ще умра... ето навън вече изгря луната - бляскава и даряваща толкова сладки мигове на влюбените, но аз вече я мразя. Тя те отне от мен. Да, онази нощ ти не се върна вече... защо? Защо отново съм сама, сама без любовта?
Вече даже не мога да плача, не мога да дишам без теб. Чувствам, че ще умра... ето навън вече изгря луната - бляскава и даряваща толкова сладки мигове на влюбените, но аз вече я мразя. Тя те отне от мен. Да, онази нощ ти не се върна вече... защо? Защо отново съм сама, сама без любовта?
veet
18 Септ 2005 г.
Коментари: 2
nasko_penchev #1, 18 Септ 2005 г.
ne e hubavo taka... vseki triabva da siima niakoj kojto da e do nego i da go obicha istinski .. 
black_lady #2, 25 Септ 2005 г.
трябва да има и такива моменти именно за да се замисля човек... а не ти ли се е случвало да си с някого, а през цялото време пак да се чувстваш сама? всичко е въпрос на вътрешна нагласа, не на това дали си с някого 
