Някои неща стават по-добри с времето. Като виното и Aerosmith, които разтърсват света още по-здраво от всяка една друга група в бизнеса след повече от 30 години. Възходите, паденията и завръщанията на бостънската банда са елементите, които изграждат легендата и Behind The Music – сага, подправена със секс и есксцесии, дрога и драма.


Дефинирайки и олицетворяайки лайфстайла на рок звездите, петимата членове на групата лесно биха могли да влязат в статистиката до Морисън, Хендрикс и Бонъм, но изненадват мнозина, че все още не са там. Но днес, десетилетия по-късно и след над сто милиона продадени копия от албумите си по цял свят, след първата си поява на бостънската клубна сцена, пречистените Aerosmith са все още музикално адекватни, чудовищно жизнени и в по-добра форма от повечето по-млади с десетина години от тях. През март 2001, постиженията на Aerosmith са оценени от Рок енд рол залата на славата, която награждава групата веднага след излиането на тринайстия им студиен албум Just Push Play. Изключително постижение само по себе си, имайки предвид, че групата не само не се разпада, но има и още по-голям успех от преди.

Историята на Aerosmith започва в последната година на шейсетте в Сънапий - курортен град в Ню Хемпшир, където семейството на Стивън Таларико държи хотелчето Trow-Rico. Син на класически пианист, който също учи да свири на пиано преди да открие, че барабаните са по в негов стил, младият Стивън, чиято банда The Chain се е разпаднала преди две години, се среща с една група в хотела. Групата е Jam Band на Джо Пери, китарист от Бостън, избягал от града за лятото, в която свири и басистът Том Хамилтън. Младият барабанист ги вижда в един клуб The Barn и е толкова впечатлен, че на следващия ден им казва: “Може би някой ден ще си имаме група заедно”. Това не се случва до следващото лято, когато бъдещият Стивън Тайлър, отегчен от бандата, в която свири тогава и изгарящ от желание да захвърли барабаните и да започне да пее, среща Пери отново в Сънапий. Барабанистът Джоуи Крамър се допитва до китариста Рей Табано, приятел на Тайлър, след което се оказва, че Крамър и Тайлър са ходили на учлище заедно в Йонкърс, Ню Йорк. С име, измислено от Крамър още в гимназията, групата Aerosmith се основава с първоначален състав Тайлър, Пери, Крамър и Табано.

След това лято бандата се премества в Бостън, дебютирайки в регионалната гимназия Nipmuc. Aerosmith продължават да продължават да свирят по такива места, докато пишат първите си песни. „Имахме толкова малко участия, че едва оцелявахме” – спомня си Хамилтън. Но славата на Aerosmith излиза извън Бостън. През 1972 по време на тридневните им участия в Max Kansas City в Ню Йорк са забелязани от Клайв Дейвис, който ги отвежда в Columbia Records.

Една година по-рано забелязват Брад Уитфорд да свири на китара с групата Justin Thyme в Сънасий и е помолен да замени Табано. Така записват дебютния си едноименен албум. Издаден през 1973, албумът включва и минихита „Dream On” (#59). Но въпреки това продажбите не потръгват, а групата несправедливо е обявена като ‘Rolling Stones за бедни”. Но бандата започва турне, като подгрява Kinks, Mott the Hoople и Mahavishnu Orchestra.

В края на 1973 Aerosmith записват Get Your Wings, първият продуциран от Джак Дъглас албум. Също като предшестващия го, и Wings днес е вече повече от два пъти платинен, но по това време не прави голямо впечатление. Всъщост продажбите не са кой знае какви до излизането на третия им албум. Toys In The Attick излиза през април 1975 и прави пробив (днес е над шест пъти платинен), като достига до #11 в класацията на Билборд за албуми и включва две от най-популярните им песни.
“Sweet Emotion”, написана от Хамилтън още в гимназията, но никога преди непоказана на групата, включва необичаен инструмент: Стивън Тайлър разклаща пакетче със захар на микрофона, за да имитира звука от липсващия маракас. Парчето става #36 в класацията за сингли, а „Walk This Way”, вдъхновеният от филма на Джийн Уайлдър и Марти Фелдман филм „Младият Франкещайн”, достига #10.

Rocks, издаден през 1976, достига #3 в класациите и става платинен само за четири седмици. Преиздадената по това време „Dream On” се изкачва до #6, докато групата свири в арени и стадиони. Draw The Line излиза в края на 1977-ма с известната обложка от Ал Хиршфелд (оригиналната картина е закупена от Том Хамилтън) и също става платинен. Имиджът им на лоши момчета от рок банда започва да се затвърждава. Пери и Крамър катастрофират и шоутата намаляват.

През 1978 Aerosmith оглававят Cal Jam II, където свирят пред повече от 350 000 души, издват Live! Bootleg (който достига #13 и продава над един милион копия) и се появяват във филма Sgt. Pepper’l Lonely Hearts Club Band. Кавърът им на “Come Together” на Бийтълс като Future Villain Band е най-доброто в мюзикъла. До края на следващата година групата се разделя. Натъжен и уморен от разправиите, Пери напуска по време на записите на Night In The Rutsand и създава Joe Perry Project. „Беше добре да си почина. Исках да свиря по клубове и го направих” – споделя той за промоциите на албума му Let The Music Do The Talking, издаден през март 1980.

Междувременно Aerosmith вземат Джими Креспо да довърши записите на Night In The Ruts, който става #14, а по-късно и платинен, но не тръгват на турне до зимата на 1980. Несериозността на Тайлър води до слаби шоута, колапси на сцената и чести отмени на дати. През същата есен катастрофира с мотора си, което го задържа в болница два месеца.

Greatest Hits излиза през октомври 1980 и се продава добре (по-късно той ще се превърне в първия диамантен албум или продал десет милиона копия), докато бандата е в процес на разделяне. Брад Уифорд се отделя през 1981 и основава Whitford/St. Holmes с певец Дерек Холмс и е заменен от Рик Дюфе. Без първоначалния си състав и с вокалист, борещ се със собствените си демони, Aerosmith временно се завръщат към клубни участия или като подгряваща група.

Rock In A Hard Place излиза август 1982, става почти златен и е последният албум на Joe Perry Project. Издаденият през 1983-та Once A Rocker, Always A Rocker също не постига голям успех, както и последващото го турне. Ясно е, че подходящо наречените Токсични Близнаци имат нужда един от друг, но никакви опити за събиране не са направени до деня на Св. Валентин през 1984, когато Пери и Уитфорд отиват на един концерт на Aerosmith на бостънския Орфиъм Тиътър. След кратко виждане зад сцената се стига до обявеното през април събиране на групата, а лятото бандата започва турнето Back In The Saddle в оригиналния си състав.

След като чрез A&R гуруто Джон Калоднър подписват с Geffen Records, Aerosmith записват Done With Mirrors през лятото на 1980 заедно с продуцента на Doobie Brothers Тед Темпълман. Огледалното изписване на заглавието на албума е свързано с магичното завръщане на групата, но има и друг смисъл за запознатите с кокаина и използването на огледало. Издаден през ноември 1985 Done With Mirrors става златен, но не е размазващото завръщане, което феновете очакват. В албума са включени хитовете “My Fist, Your Face” и “Let The Music Do The Talking” – кавър на заглавната песен от първия солов албум на Пери. Видеото, заснето в Орфиъм в Бостън, представлява проследяването на фен, който се вмъква с фотоапарат на концерта и е практическо ръководство за това как да станеш нарушител.
По време на турнето Done With Mirrors през март 1986 Тайлър и Пери записват нова версия на “Walk This Way” с Run-D.M.C., която влиза в албума Raising Hell, а във видеото към него артистите разрушават стената, която ги дели. Колаборацията има масов успех, разрушава метафоричната стена, тъй като е първият рок/рап кросоувър хит и достига #4 в Билборд Хот 100 след излизането си през май и дава огромен тласък на кариерата на Aerosmith.

“Знаех, че бандата има потенциала да постигне наново успеха, който имаше през седемдесетте. Не мисля, че някога съм се съмнявал в това” – казва Хамилтън. Пери потвърждава: „Не бяхме достигнали креативния си връх. Така че когато започнахме наново, пред нас имаше огромна планина, която трябваше да изкачим”.

Докато бившият им лейбъл Columbia издава компилацията Classic Live през 1986 (последван от Classic Live II на следващата година и Gems през 1988), Aerosmith подготвят нов албум за Geffen. Тайлър, Пери и Уитфорд се събират и започват записите на бистра глава и с ентусиазъм. След първите сесии и няколко външни колаборации, записите продължават във Ванкувър и Британска Колумбия заедно с продуцента Брус Феърбеън, който продуцира и следващите им два проекта. Издаден през август Permanent Vacation има три топ 20 хита, достига #11 в класацията за албуми и продава повече от пет милиона копия в Америка.

Първият сингъл “Dude (Looks Like A Lady)”, написан заедно с Дезмънд Чайлд, се развива от “Cruisin’ For A Lady” до песен за травестит с щипка вдъхновение от Motley Crue. След като се срещат с членовете на глем метъл бандата, които започват всичките си изречения с “Dude”, Тайлър веднага написва текста на #14 сингъла. Aerosmith го изпълняват на Wayne’s World 2 и доста подходящо е включен в саундтрака към филма с Робин Уилямс „Мисис Даутфайър”.

Групата пише с Чайлд и баладата “Angel”, която се превръща в най-големия хит от Permanent Vacation, достигайки #3 в Билборд Хот 100, а сингълът с южняшко звучене “Rag Doll” (с оригинално заглавие “Rag Time”), написан от Джим Валанс и Холи Найт, достига до #17. Секси видеото към него е заснето по време на карнавала Mardi Gras в Ню Орлиънс. С избора на песни, които влизат в Permanent Vacation като делта-блусарската “Hangman Jury” и едноименната Permanent Vacation, албумът, както Пери обобщава, е „истинската Aerosmith музика. Това е, което обичаме да свирим и за щастие много хора обичат да го слушат”. Нещо повече, Aerosmith свирят пред огромна публика на 160 концерта от турнето Permanent Vacation и откриват множество фестове заедно с Guns N’ Roses през лятото на 1988.

Есента, след едногодишно турне, Aerosmith се завръщат към писането на песни, отново обръщайки се към авторите Чайлд и Валънс. „Направихме го простичък и китарен” – споделя Тайлър, въпреки че текстовете на песните засягат много по-дълбоки и емоционални теми от преди.

„Janie’s Got A Gun” – за момичето, което си оправя сметките с баща си, разкрива табута в запомнящия се #4 хит. Написана от Тайлър (освен откриващите 8 акорда, взети от неизползвана мелодия, композирана от Хамилтън), песента е вдъхновена от статия за простреляни и малтретирани деца. „След като се потопих в лудостта, песента сама се написа” – отбелязва Тайлър. Тя донася на групата Грами за Най-добро рок изпълнение, а клипът към нея печели три награди на MTV.

Албумът Pump е издаден през септември 1989, а автобиографичната “Monkey On My back”, една от първите записани песни, разкрива, както казва Пери, „нашият опит в химията на телата”.
“…Elevator” – обяснява Тайлър, е написана по инцидента в хотела, когато го хващат с две момичета в асансьора. „Вратата се отвори, а ние бяхме на пода. Трябваше й цяла вечност докато се затвори”. Това е първата песен, записана за албума Pump, достига # 5 в класациите и става златна.

Pump е първият албум, записан от всички петима членове и включва “What It Takes”, която Пери описва като „рок енд рол балада, но без захар”. Песента е за сърцераздирателна раздяла и достига до # 9. “The Other Side”, написана от Тайлър и Джим Валънс, достига до #22 и е включена във филма „Истински Романс”, а клипът към него, който печели VMA награда, показва групата като част от техниката за концерт. След няколкомесечно турне, както Ханмилтън обяснява, „музикантите често започват да се чувстват като оборудването, което слагаш в куфарите и хвърляш в камиона”.

Групата има възможността да усети това чувство по време на дългото турне Pump, което продължава повече от година и отвежда Aerosmith по цял свят включително и в Европа, която бандата посещава за първи път след 12 години. Заедно с албума се правят и два кратки филма – заснетият в студиото Making Of и Things That Go Pump In The Night. Aerosmith участват и в саундтрака към филма на Мел Гибсън „Еър Америка” с кавър на “Love Me Two Times” на The Doors – парче, което те не включват в Pump.

През 1991г Aerosmith се появяват като анимирани герои в Семейство Симпсън, където пеят “Walk This Way”. Изпълняват “Dream On” с оркестър от 57 музиканти пред публика от 4000 души на десетата годишнина на MTV, а като бонус изпълняват още шест песни след края на записа на шоуто.

Въпреки че Джо Пери намразва “Dream On” още в момента, в който я чува, тя се превръща в любима на феновете и групата. „Може би си милите, че сме уморени до смърт да я свирим – казва Хамилтън – но всъщност в нея има много динамика и все е още е предизвикателство да видиш колко още по-добре можеш да я изсвириш. Никога няма да ми омръзне да гледам светлината от запалките сред публиката”.

Пак през 1991 Aerosmith преподписват с Columbia Records, докато все още имат договор за 2 албума с Geffen. Да запишат първия – Get A Grip – се оказва трудно.

Първите сесии са прекъснати от представителя на Geffen Калоднър, което обърква групата. „Липсваше му настроение” – спомня си Тайлър. Докато „Eat The Rich” и “Amazing” са написани в началото, „отне ни още два-три месеца, за да запишем “Livin’ On The Edge” и “Line Up”. Издаден през април 1993, Get A Grip е първият албум на Aerosmith, който дебютира на #1. Първият сингъл от него “Livin’ On The Edge” е вдъхновен отчасти от размириците в Лос Анджелис и отчасти от адреналиновата личност на Тайлър. „Обичам да живея на ръба и да виждам какво има от другата страна. Но това не е много приятно място” – коментира певецът, който след многото си маймунджилъци в клипа завършва с навехнат глезен. Но това и прекараните часове в стол са заплатени с Наградата на публиката на музикалните награди на MTV и награда Грами за Най-добро рок изпълнение на дует или група.

Вторият сингъл “Eat The Rich”, с който откриват и концертите си, влиза в класациите, но третият сингъл “Cryin’” става златен. Баладата, която разказва за това как се събуждаш до непознат, който се оказва психар е можело и да не влезе в албума, тъй като е записана много късно, но се оказва твърде добра, за да не я включат. „Написах текста за една вечер, а после пет месеца я редактирах, за да използваме първоначалната версия най-накрая” – казва Тайлър, който я пише заедно с Пери и Тейлър Роудс. Видеото на “Cryin” е заснето в една църква в Масачузетс, посещавана често от небезизвестната Лизи Бордън и е определен за #1 най-любим клип на зрителите за всички времена. Той направи Алиша Силвърстоун звезда, която след това участва и в клиповете на хитовете “Amazing” и “Crazy”. Последният е първата песен, написана за “Get A Grip”, но „е една от последните, които записахме, защото не бяхме сигурни, че е добра” – казва Уитфорд. „Трябваше да използвам партитури в студиото, защото не бях научил последните промени в акордите. Но се случи, за да разберем, че никога не можеш да знаеш какво ще стане. Пери се притеснява, че песента е „твърде жизнена и лека. Но я включихме, защото й направихме редица класически промени и сложихме готини вокали”. Умен ход. Песента печели Грами за Най-добро изпълнение на дует или група с вокал. Известното видео, в което участват Силвърстоун и дъщерята на Тайлър – актрисата Лив Тайлър, спомага за това албумът да стане мултиплатинен.

През 1994 Aerosmith са на турне в Латинска Америка за първи път, свирят на откриването на клуб House Of Blues в Лос Анджелис, на Уудсток II, отварят и клуб в Бостън, наречен Mama Kin. Колекцията с най-големите хитове на групата “Big Ones”, в която влизат и новите парчета „Walk On Water” и “Blind Man”, записани по време на паузите на турнето Get A Grip, заедно с “Deuces Are Wild” от „The Beavis And Butt-Head Experience”, дебютира на #6 през ноември, а по-късно става и четири пъти платинен. Видеоклиповете към песните, събрани в “Big Ones You Can Look At”, също са пуснати в магазините.

Nine Lives – записан за лейбъла Columbia, е завършен и издаден март 1997. Aerosmith започват турне в Европа през май, когато и “Falling In Love (Is Hard On The Knees)” се изкачва в класациите. По-късно видеото печели награда на MTV, а след това награда взема и втория сингъл „Pink”. Тази година излизат и автобиографията на групата “Walk This Way”, филмът Армагедон (в който участва дъщерята на Тайлър - Лив) и #1 саундтракът към него, в който има песни и на Aerosmith.

Групата преживява някои трудности, след като през април 1998 Стивън Тайлър наранява коляното си на сцената и се налага оперативна намеса и време за възстановяване, което отлага турнето за няколко месеца. Същото лято Джоуи Крамър е обгорен в инцидент на бензиностанция, което забавя още повече завръщането на групата. Бандата започва турне есента, а през октомври Geffen издава двойния лайв албум A Little South Of Sanity.

Записан по време на турнетата Get A Grip и Nine Lives, той е миксиран от Джак Дъглас и включва 23 хита: от старите “Walk This Way” и “Sweet Emotion” до по-новите хитове като “Hole In My Soul” и “Falling In love (Is Hard On The Knees)”. Заглавието Тайлър взима от един надпис, който вижда в Маями. В него има и текст, който „винаги съм искал до използвам в някоя от песните ни”: „Не искам повече устни. Имам си мои.”

Aerosmith се качват на сцената в родния Бостън през 1999, лятото свирят на Уудсток’99 и пеят на откриването на “Rockin’ Roller Coaster” на Дисни в Орландо, Флорида. Бандата приключва успешната си година с посрещане на новата 2000 с концерта им в Токио, Япония. През лятото започват и работа по новия албум.

Just Push Play е издаден през март след кратките промоции, които правят, като появата им през януари на Супер Боул и Американските музикални награди. Дебютира на #2 и е продал повече от 1 милион копия до днес. Сега вечно младия квинтет навлиза в третото си десетилетие, а подходящо озаглвеният Gold разглежда най-успешните години на групата в Geffen records. Албумът събира стари хитове, изпълнения на живо и редки изпълнения.

Продължавайки с живите изпълнения, Aerosmith не дават знак за никакво забавяне нито в близко, нито в предвидимо бъдеще, въпреки че знаят, че нищо не трае вечно. „Това продължава повече отколкото някога сме се надявали и не можем просто да го приемем за даденост” – отбелязва Хамилтън. „Всичко може да се провали – ще продължим до тогава, докогато работим за това и продължаваме да се жертваме за него”. Тайлър не е толкова склонен да анализира. „Част от мен не разбира какво притежава Aerosmith. Друга част от мен не иска и да знае. Искаме просто да свирим и да се забавляваме – обобщава той. - Да сритваме задници, да оставяме отпечатък”.

AEROSMITH GOLD
Траклист

CD 1


1. Let The Music Do The Talking
2. My Fist Your Face
3. Shame On You
4. Heart’s Done Time
5. Rag Doll
6. Dude (Looks Like A Lady)
7. Angel
8. Hangman Jury
9. Permanent Vacation
10. Young Lust
11. The Other Side
12. What It Takes
13. Monkey On My Back
14. Love In An Elevator
15. Janie’s Got A Gun
16. Ain’t Enough
17. Walk This Way – Run-D.M.C./Aerosmith

CD 2

1. Eat The Rich
2. Love Me Two Times
3. Head First
4. Livin’ On The Edge – acoustic version
5. Don’t Stop
6. Can’t Stop Messin’
7. Amazing – orchestral version
8. Cryin’
9. Crazy
10. Shut Up And Dance
11. Deuces Are Wild
12. Walk On Water
13. Blind Man
14. Falling In Love (Is Hard On The Knees) [live]
15. Dream On [live]
16. Hole In My Soul [live]
17. Sweet Emotion [live]

AEROSMITH GOLD излиза на българския музикален пазар от Вирджиния Рекърдс/ Universal Music Group с медийната подкрепа на ТВ7.

Teenzona_team
24 Юни 2007 г.

Коментари: 2
BeBszz1 #1, 06 Фев 2008 г.
Aerosmith sa mi edna ot nai-lybimite grupi
DARkBABy666 #2, 09 Апр 2008 г.
Едни от най-великите