Не съм си помисляла,
че може живота ми
в един миг да се промени,
че най-ценното за мен да стане
здравето ми.
Толкова много хора
над мен бдят,
нещо да не ми стане
и краят да настане.
Те се страхуват
и виждам,
че се срамуват всичко
да ми признаят
и да ме оставят
сама да реша своята съдба.
Всички са се сплотили
и са толкова мили.
Правят чудеса за да угодят,
но аз не искам това
искам всичко да отмине
и замине.
Но те не разбират,
че така силно ме нараняват
като ми дават
надежда за розовото бъдеще,
което може аз да нямам-просто,
защото не заслужавам
и защото всичко е съдба,
а тя не се побеждава с
слава и пари,
а само с вяра!
tanq_rs
27 Мар 2007 г.
