Аз ти вярвах.
Защо ме предаваш така?
Защо се съмняваш в мен?
Тогава бе различно, но
дали това е оправданието за моята постъпка?
Не разбираш ли, че искрено съжалявам?
Искрено те обичам даже егоистично
Но не съм аз егоиста сега.
Не. Ти си.
Защо не разбираш какво ми причиняваш?
Не виждаш ли болката в очите ми?
Давам ти сърцето си, а ти го раздираш,
както Смъртта раздира всяка отнета душа.
Оставам безжизнена, но само болката ме кара да се чувствам поне малко жива.
По-добре да умра.
Не искам да продължавам тази агония.
Пусни ме. Не се протягай да хванеш ръката ми
и да ме убедиш, че всичко е наред.
Недей. Аз зная, че за пореден път ще ме заблудиш.
Видях истината, пробудена след толкова години..
Нека заспя и не чувствам повече тъга.
Нека заспя един красив сън,
в който някога, някога ти ме обичаше...
dead_doll
27 Дек 2007 г.
