Мразя се! Какво се случи с мен?
Защо изчезна щаститето от моя ден?
Само болка чувства моето сърце,
забравило е, какво е да си дете!
Не знае как отново да обича,
във мъката се вкопчва, любовта отрича!
Затварям се в измислен свят,
бавно гледам как мечтите ми горят!
Побърквам се малко, по-малко,
щастлива бях ала за малко!
Усещам студ, снегът вали над мен!
Сковава ме, почернява моя ден!
По земята се влача, бавно замръзвам,
изправям се, но пак се подхлъзвам!
Опитвам се от този свят да избягам,
погубвам се, но малко надежда остана!
Поглеждам небето, на Господ се моля,
омразата навътре, обещавам аз ще затворя!
Мъча се, ридая, но изправям се накрая,
ледът се стопи, слънцето изгрява!
Лъчите топли нежно ме целуват,
докосват ме и раните лекуват!
Усмихвам се... най-накрая има светлина,
проровам от щастие бистра сълза,
вече ме очакват само хубави неща!
Струваше си таз борба!

madi
30 Юли 2007 г.

Коментари: 3
cecityyy #1, 25 Авг 2007 г.
mn hubavi4ko stih4e mn mi haresa za6toto e po4ti kato moq jivot
yani_blg #2, 01 Септ 2007 г.
Стихотворението ти е много хубаво. То отразява всеки мой ден. Дори в един момент да ми е тъжно, после настроението ми се оправя и всичко е красиво.
fire_fairy #3, 14 Септ 2007 г.
много е хубаво и аз мога да кажа че е като живота ми.брау