И дойде черният дявол, уморен от унищожението на рая.
Дойде при мен, прегърна ме, усмихна се иронично и каза, че това е края...
Любовта вече беше мъртва, изгорена от собствените си пламъци...
Вече няма да има влюбени, които да строят въздушни замъци.
И дойде дявола черен, с крилата си ме обгърна...
Целуна ме с омраза, всичко в мен обърна...
Вдигна голям пир, там долу... Демоните царуваха!
Вдигаха за наздравица по чаша ангелска кръв, нали пируваха!
Всичките щастливи със своята омраза към света и любовта!
Никой не знаеше какво е да обичаш, не искаха и да разбират за това!
Очите си нагоре извърнах, имаше само мрак...
И тъжен смях излезе ми от устните... Утре няма да е слънчево пак...
Нима тъга ме обвземаше, че любовта вече я няма?
Нима изпитвах желание да потъна пак в онази черна яма?
Любовта отиде си и чувства към тебе вече нямам...
Няма те в сърцето ми, няма какво да ме кара да изгарям...
Вдигам наздравица, с твоята кръв във чашата!
Вдигам наздравица за света мрачен, за омразата!
Ще целувам от тук на сетне вече звездите, изтощени от стоене на небето!
Ще прелитам над горите, ще се смея... И ще пирувам, че нямам чувства вече във сърцето!
CaTwOMaN
19 Окт 2006 г.