Телефонът звъни
и до мене долита твоя
глас, натежал от тъга.
В миг
пространството и времето
се сливат в едно -
аз потъвам във синя мъгла.
Твоя глас ме зове...
колко нощи и дни
тъй съм чакала
в унес замаяна,
един спомен далечен
за кратка вечер
съм припомняла
с тиха тъга.
И защо ли сега
шепна с болка
в слушалката:
"Имаш грешка"
О,грешка всичко е било -
и далечната вечер,
оня стон неизречен
и любимата песен в нощта.
"Имаш грешка" - повтарям
и поставям слушалката.
Много късно дойде любовта.
Но за себе си зная -
тая грешка прогонва
надалече от мен старостта.
revniVka_
27 Мар 2009 г.
