Пак съм сама,
нощта е над мен,
скриваща очите ми,
не виждащи света
през тази тъмнина.
Къде е любовта
да върне ми съня?
С нежните целувки,
с рози във ръка
идва той сега!
Но ето само миг
и пак изчезва във нощта,
Без да остави и следа.
И пак съм аз сама...
Нощта отново с
хладни пръсти
моето сърце намира,
толкова жестока, толкова...
Не спира!
О не, това не ще е краят!
Моето сърце
във ледени ръце
отново ще тупти!
Но дали ще остане там
част от този чуден блян,
даряващ огън нам?
Безсърдечна та търси
чуждото сърце,
за да усети миг поне
от тази топлина,
изгаряща плътта!
Със тоз измъчен зов
за капчица любов,
разпалващ още огънят от гняв,
предвиждащ пълен крах
на моята душа
във тази тъмнина!
Прикрит от нас със свян,
див и необуздан,
пламъкът изгаря
нашите души.
Като едно сме
Аз и Ти!
LuvU2Death
18 Яну 2008 г.
