Моята грешка | Поезия

Разбираш прекалено късно, че си сгрешила...
едва тогава, когато тотално си се провалила...
толкова ли е трудно да осъзнаеш, че правиш грешка,
все пак нали казват "било човешко",
но как по дяволите да обясня,
че от тази грешка не мога да спя...

Казват ми:
"Но как можа точно ти, точно ти да се провалиш така?
Да си зарежеш всичките мечти и да си съсипеш живота,а?
По дяволите нямаш ли мозък в тъпата глава?"
Ами кажете ми...как да им обясня?

И продължават:
"Залъгваше всички с тези лъжи...
и все се измъкваше от проблемацията голяма...
и си мислеше, че ще успееш, нали?
Но накрая така стана, че връщане назад няма..."
И че родното ми място и родина са били илюзия...
и ще си останат като рана...!
М-м-м да...сега не мога да поправя грешката си голяма!

Толкова ли ти беше трудно да го разбереш?
Толкова ли ти беше трудно да се спреш?
Ами трябваше всичко да изгубиш,
за да се събудиш!

Толкова грешки направи...ти...
забрави, че имаш отговорности...
ми, че то така е по-лесно...
ами да, мацка, ама сега си на тесно!