Лежа на меката трева...
Вятъра ми шепне нежни слова...
Лежа и броя всяка падаща звезда...
Луната нежно ме гледа с жълти очи...
Лежа и вятъра шепти...
Тиха, нежна вечер...
Пръстта се вплита в косите ми...
Звездите са много...
Но очите ми са привлечени само от една...
Ти си там, гледаш ме, нали?
Чакаш да дойда и аз при теб...
Аз знам, че ме обичаш...
Лежа на меката трева...
Представям си как беше преди това...
Как двамата бяхме тук...
точно тук...
лежахме и гледахме луната...
ти искаше да ми подариш всички звезди...
но аз исках само една...
теб...
лежа на меката трева...
а вятъра шепти ми с твоя глас..
Обичам те повече със всеки час...
Надигнах се...
Протегнах ръка, опитах да те хвана...
ти си моята звезда...
ръката ми се отпуска...
и пада бавно в пръста...
Прекалено загубена съм в мрака...
Прекалено загубена и сама...
Прекалено липсваш ми сега...
Прекалено, прекалено, прекалено...
Ти си толкова далеч от мен...
А мечтая да си с мен...
Ден след ден...
Ела, спаси душата ми...
Хвани нежно в ръцете си сълзите ми...
излекувай ме..
съживи мъртвото ми сърце...
накарай го да бие отново за теб...
опитай...

CaTwOMaN
11 Авг 2005 г.

69 гласувай
1008 прочитания
Коментари: 2
CaTwOMaN #1, 11 Авг 2005 г.
ами всъщност,нали знаеш,че рисувам... така също рисувам и с фантазията си,която израсувам с лирика.. така бих нарисувала една картина... момиче лежащо на земята и гледащо небето и т.н.
black_lady #2, 11 Авг 2005 г.
леле, това е невероятно добре написано представям си ако беше картина колко щеше да е впечатляваща - с момичето, лежащо на тревата под звездите... обожавам начина ти на изразяване!!!