На мъничка изгнила пейка
до пресен гроб седеше
и там до рохкавата пръст
той мислеше единствено за мъст.
Омраза бе нявлязла в кръвта му,
злоба се усещаше в дъха му,
той един изстрадал и без това баща
бе съсипан от смъртта на свойта дъщеря,
а до него майка й седеше -
горчиви сълзи бършеше,
проклинаше всичките пари,
проклинаше себе си дори.
Те искаха само тяхното дете
щастливо и безгрижно да расте,
но тяхното добро намерение
причина бе за нейното падение,
превърнала се бе в едно разглезено момиче,
което за парички все при мама тича,
а тя - тази майка клета
от толкова любов обзета
на своето дете едничко
винаги угаждаше за всичко.
И сега на това момиче със безброй мечти
в гърдите сърце вече не тупти.
Бе попаднала във плена на парите,
а сега е горе сред звездите.
Към лошото тя беше пристрастена
и по своя път вървеше заблудена.
Така едно семейство бе разбито
и остна в сълзи и скръб обвито.
Да помисля даже не смея,
че ще забравим всички като нея,
направили тази грешка голяма
да вземат поредната доза желана
А тя - пореднта пристрастена
не можа да бъде спасена,
не можа на време да спре,
не можа, преди да умре.
И колко часа вече отлетяха,
а тези родители все там седяха,
ръцете си силно стискаха
да се върнат вкъщи даже не поискаха.
Те бяха обречени на мълчание болка и страх,
че може някой да обвини тях.
И все седяха там,
и шепнеха със срам:
"За нашата сляпа любов и внимание
това е твърде жестоко наказание."
mynik_f
17 Фев 2008 г.