Обичах те, но ти ме нарани.
Една искра в сърцето ми остави,
която бавно и мъчително ще догори,
ала споменът вечно ще остане.
Сърцето мое ти плени.
Душата ми за другиго ти вкамени.
Не ти ли стигна любовта ми?
И то каква любов - пълна със измами.
Казваше, че ме обичаш
и уж във вярност ми се вричаш.
Защо повярвах - ти само ме повличаш
и за всичките лъжи отричаш.
Исках любовта ни да продължи,
но ти обсипваше ме вечно със лъжи.
И тъй накрая аз със спомените си останах,
и пред самата истина мъчително застанах.
maq_kz
21 Авг 2009 г.
Коментари: 2
Ангелушка #1, 25 Авг 2009 г.
За да бъда честна, трябва да кажа, че това не е от стихотворенията, които са ме впечатлявали най-силно, но пък не мога и да отрека, че ми харесва, особено при положение, че не съм любител на поезията. Стихотворението е добро, според мен обаче имаш възможност да се усъвършенстваш и тогава нещата, които пишеш, ще бъдат много по-въздействащи! Успех и все пак браво! 
sladurka_f #2, 28 Авг 2009 г.
Дрън-дрън-дрън...Още по-повърхностно не можа ли да опишеш нещата?Звучи като няква чалга тва...
