Плачи сега, когато аз се смея
и поглеждай ме само от далеч.
Разбери сега какво се крие
в моето сърце,
то сковано е от вечен лед.
Плачи негоднико неверен,
аз имам воля да остана и сама.
Ти мислиш, че сам само твоя
Но мога ли да живея,
в такава голяма лъжа?
Любов ли? Не това любов не беше
и ти се постара да разпилееш
всично без следа.
Плачи, проклинай ме до гроба,
но знай, че на мен сега ми е добре.
Аз искам те отдавна
и от теб бях заслепена, но на теб
не ти бе до мен тогава... затова плачи сега.
Погледни ме за последно,
аз вече “Сбогом” казвам ти
и те поглеждам само от далече.
Ти с влага в очи ме гледаш,
а аз поглеждам в страни.
Плачи... Плачи... не спирай!
Почуствай това, което чуствах аз,
а за мен живота сега започва
и аз ще го прекарам по-добре без теб,
ще усетя слaдоста на всичко,
а ти ще плачиш в ълъла зад мен.
Това е вече минало далечно,
не искам да те виждам и дори.
Живота ми сега наново почна
и край на тези глупави сълзи.
iliana_lp
24 Авг 2006 г.