Спомените избледняват,
остава само бяла празнота,
но там дълбоко в нея,
винаги ще ги виждаш,
ще те гледат, както никога досега
и не ще забравиш този поглед,
дори да не го видиш месеци, години...
И не ще се заличи копнежа ти да го зърнеш
дори за минута, за секунда, за стотна...
но когато това стане,
споменът не ще се върне,
празнотата не ще изчезне,
ще чувстваш само колко близо е погледът му,
ще тръпнеш в очакване да новия ден,
само и единствено, за да го видиш,
за да усещаш присъствието му,
а в мига когато твоите
и неговите сини очи се пресекат,
тръпки от непознати досега чувства,
ще полазят по тяло ти...
никога не ще забравиш ти
този поглед, дори да опитваш,
дори друг поглед да запълни празнотата,
защото неговите сини очи ще те следват,
няма да ти дадат спокойствие,
няма да ти позволят да ги забравиш,
те ще са винаги там - дълбоко в бялата празнота...
Изпратено от: Теодора
22 Май 2008 г.
