Докарват поредния загинал войник.
Погребват го с почест, замлъкват за миг.
После всичко утихва, всички забравят,
само близките на загиналия в сълзи се давят.
"Не отивай, моля те, спри!
По друг начин ще намерим пари!"
молеше го през плач неговата любима.
"Да, вярно и други начини има,
но на този свят всичко е една политика"-
така й отвръщаше твърдо войникът.
Той беше сигурен, че отива "за бройка"-
да се отчете с присъствие, да му платят за това.
Но не спираше да плаче горката девойка
и задавяйки се, редеше безсилни слова:
"Зная, че има и друг начин,
ще го намерим и ще бъдем добре!
Това не е непосилна задача,
но може ли нещо въобще да те спре?
А ако нещо лошо вземе, че стане,
тази болка аз не ще изтърпя.
Ще загина аз от душевната рана,
ала знай, че не ще ти простя!"
Момичето все тъй безпомощно плачеше,
а войникът сигурно и забързано крачеше.
Той спря, обърна се и я погледна,
от гърлото му се откъсна въздишка поредна.
Взря се загрижено в нейните очи
и тихичко й каза:"Мила, не плачи!
Ще видиш, при теб ще се върна."
После силно за миг я прегърна.
След туй замина, напусна наш`та страна,
отиде да участва в една измислена война.
Война, която не е наша, а напълно чужда.
Война, от която друга държава има нужда.
И от всички войници, и от всички мъже,
убиха единствено него-едно бедно момче.
Нашето правителство изказа съболезнования
и отново подхвана редовните си деяния.
А на войника любимата остана сама,
поболя се от мъка, едвам издържа,
но не можеше точно сега да се предаде,
защото в нея растеше малко дете.
Но що да види-усмихнат, президентът
се ръкостискаше с американския глава.
Тя разбра, че във момента
вторият благодари за жертвата от нашата страна.
И нашият държавник, щастлив от тази чест,
изказа пълната готовност,
че както вчера, тъй и днес,
той ще прояви свойта сериозност,
пращайки войници в знак на наш`та дружба.
Щели сме да помогнем винаги, когато има нужда.
И момичето разбра, че нейният любим
бил е просто пешка, бил е уязвим-
една марионетка в държавните ръце,
без на никой да му пука, че имал е и той сърце.
Тогава тя си спомни онези думи на войника
и разбра: всичко във света е политика!
Vicky
09 Ное 2005 г.
tova me razbi.strahotno e,napisano e mnogo dobre.edno ot malkoto stihotvoreniq koito me grabvat 
10х,хора,вдъхвате ми кураж,щото аз миналата година по едно време бях решила да спра с писането поради липса на поле за изява и интерес от страна на околните 
prosto si strahotna 
mnogo se razchuvstavam i mn se natyjavam 
vyzhishtavam se na talanta ti
