В сумрака бледен на тая пустиня,
изстива и малката капка живот,
далече от света и от твойта милувка,
напуска ме силата и сетния дъх.
С капка надежда,
усмивка изгрява,
за теб мисълта в студа ще ме сгрява,
умирам тялом, духом пирувам,
с теб в мисълта, смъртта ще целувам.
Наяве сама преживявах и болка, и мъка,
сега в смъртта само ти ме крепиш.
Очи предадена не ще сломя,
дори скована от студа, само твойто име ще шептя.
fenche_f
30 Ное 2010 г.
