Обсебен от една идея, цял живот да съм белязан.
С татосите да живея, аз не чувствам неприязън.
А щом чуя звука на машинката с иглата
се възбуждам повече от леглото с жената.
Болката обичам щом туша в мен попива.
На стол с бутилка бира агресията заспива.
Започнал съм веднъж, просто няма спирка.
Различни хора с различни идеали.
Изкуство върху кожа сами сме си избрали.
Не го правим за гъзария.
Да не сте посмели, да сте се присмели на истинската мания,
която много не познават и за дрога кинти дават.
-Ти си луд как можа? Абе я замълчи!
И недей да питаш дали ме боли!
Боли го само този, който нищо не разбира.
Който презира на колене да умира.
Единствените игли които влизат в моята кожа.
Може би малко повече от теб съм луд.
Не гледай с перспектива, т`ва на всеки му отива.
Някои хора просто не искат да се шарат.
А други пък, защото мама и тате ще се карат.
Към ръба съм тръгнал сам и те не могат да ме подкарват.
Тези, на които не им изнася гол да ми го барат. Т`ва е.
thug_
30 Мар 2006 г.