Навярно това е моят рай,
а черното цвете е моят край.
Да съм сам и тъжен всеки ден,
да тупти омразата вътре в мен.
Ноти на пиано, и дебел, пухкав сняг
капки червено вино и конски впряг.
Цветна дъга изгряла под слънцето,
ледена сълза стичаща се по лицето.
Осветена сянка и изтрити следи,
пукнат грош и предречени беди.
Харесваш ли безсмислиците,
а защо вчера умряха предците?
Мечтата ми умря, когато я освободих,
това е моят рай, а за него е и този стих.
Словата вече нямат смисъл без утеха,
но нея я няма и ми остана само успехът.
Защо когато се огледам виждам тъмнина,
а когато се ослушам чувам само тишина.
Защо ме гледат сякаш съм част от парад,
отдавна май, този мой рай, се превърна в ад.
DIGHeaD
26 Юли 2008 г.
Коментари: 2
Servantes #1, 27 Юли 2008 г.
Началото и края са много добри, но вътрешностите не ги разбирам.
DIGHeaD #2, 27 Юли 2008 г.
защото понякога животът е пълен с безсмислици 
