Пристъпвам тихо към вълните,
оставам пясъка зад мен.
Спокойно морето ми говори -
"Ела, Ела при мен".
Неусетно скачам във водата и
забравям всичко-болката дори.
Дали ще дойде края?
-Незнам!
Но вече няма да боли.
Леко се усмихвам, а водата
обгръща ме навред.
И започвам да потъвам бавно,
студена като лед.
Вече аз немога да си мисля,
вече усмивка не личи.
Болка не изпитвам-смъртта ме покори!

galiana
13 Фев 2005 г.

Коментари: 3
Glo #1, 13 Фев 2005 г.
mn qko bih kazala..supel mn e dobro
Boo #2, 13 Фев 2005 г.
mda hua e
bubi #3, 14 Фев 2005 г.
суперско е