Бягство от реалността

Душата му живееше в пълна тъмнина. Плътта му сякаш се движеше в пространството и се опитваше да се сближи с когото и да е, но това не ставаше.
Всеки ден, той се опитваше да се сближи с някой, към когото може да изпита някакво хубаво чувство, но единствено бе нараняван, поругаван от фалшивата действителност и съсипван от лицемерие и лъжи.
Един ден, той се събуди с мисъл, която озари паметта му. Погледна към прозореца на стаята си и реши с идването на този ден да стане нов човек.
Отиде до огледалото и се огледа в него, там видя сякаш нов човек, който го гледаше с друг различен поглед. Това сякаш бе дявола, който го приканваше към нова действителност, а не към фалшивите обещания на неговият свят.
И така започна всичко....
Той се промени, стана нов и друг човек. Личност, която загърби приятелството или поне привидно се правеше, че е приятел с другите. Започна да се занимава само със себе си и никой друг. Странеше от другите и ги мразеше за това, на което се правят. Мразеше всичко и всички! Вярваше само на себе си.
Но в сърцето му имаше място за един човек, когото той никога нямаше да забрави- момичето с най-красивите кафяви очи, които му даряваха адски много любов, но бяха на толкова далечно разстояние от него.
Все пак си каза, че ще търпи, че ще остане силен, и че ще бъде рано или късно с нея.
.......Ден е и той крачи из пустите улици на града, самотен, но силен! Вярващ само на действителността в която той си изгради и безумно влюбен в момичето, което трайно остави белег в душата му.
Просто успя да избяга от действителността! Успя да докаже себе си и да обърне гръб на света, който ненавиждаше!
Той вече бе боец!