Чудото, наречено Любов

Слънцето бавно се подаваше изпод пухкавите облаци, за да отбележи идването на новия ден. Но това не бе обикновен ден. Това бе денят, който Милена - едно шестнадесет годишно момиче с кафяви очи и кестенява коса очакваше с нетърпение. Сърцето й пърхаше от щастие, защото имаше среща с момче,което бе завлядяло сърцето й от много време насам. Тя стана, изми се, закуси и започна да се приготвя за срещата, въпреки че до нея имаше още цели 3 часа. Милена искаше всичко по нея да бъде изпипано и на място. Избра най-хубавите си дрехи, които наистина и стояха прелестно. След това сложи лек грим и среса дългата си красива коса. Изглеждаше великолепно. Цялата сияеше и сякаш всичко, до което се докоснеше се зареждаше с нейната красота и сияние. Дойде време за тръгване, а тя цялата трепереше хем от щастие, хем от притеснение. Тръгна дори малко по-рано, за да не закъснее за срещата. Но една мисъл в главата й не й даваше мира. Знаеше, че момчето, което се казваше Светлин има приятелка. Едно нещо я успокояваше, тя знаеше също така и че нещата межу двамата вече не са никак гладки, каквито са били преди. Това й даваше сили да продължи да се бори за щастието си.

Отиде на мястото определено от Светлин с половин час по-рано. Докато го чакаше започна да мечтае за нещата, които ще правят след като се съберат. Светлин знаеше какви са чувствата й и ги споделяше напълно. Ето, че на точния час Светлин се появи. Един красив седемнадесет годишен младеж с много светла кестенява коса и много светли кафяви очи. Милена го забеляза веднага, но погледа му подсказваше, че нещо не е наред. Той се приближи към нея, а тя дори не изчака да я поздрави и веднага го запита какво има. Без да овърта момчето й каза, че межу тях двамата нещата няма да се получат,защото отношенията между него и приятелката му са се оправили. Чувайки тези думи Милена остана неподвижа известно време и сякаш някой бе забил нож в сърцето й. Светлин не каза нищо повече и си тръгна. Милена със задавен от сълзи глас извика след него, но той не се обърна.

Светът на това красиво и невинно момиче рухна за секунди. Досега не бе изпитвала такава голяма болка. Това бе първата й голяма и истинска любов, а болката от нея нямаше да мине скоро. По пътя за вкъщи непрекъснато мислеше за това, че Светлин споделяше чувствата й и искаше да е с нея, а в един миг всичко рухна. Приближавайки дома си забеляза, че пред врата седи не кой да е, а самият той,този, който преди броени минути бе разбил сърцето й. Тя събра всичките си сили е се изправи пред него. Тъкмо щеще да го попита какво прави там, когато той я прегърна силно и й прошепна, че никога досега не се е влюбвал толкова силно и пламенно в ведно момиче, както в нея. Обясни й, че след като си е тръгнал е осъзнал, че не изпитва нищо към вече бившата си приятелка и че с никоя друга няма да е щастлив, а само и единствено с нея самата. Милена го погледна в очите и без да каже нищо го целуна силно. От този ден нататък двамата бяха една много красива и неразделна двойка. Дори завършиха заедно и се ожениха. Чувствата им бяха все така силни и истински, защото това бяха двама души, които даваха всичко от себе си, за да бъдат щастливи заедно и пламъка на любовта им никога да не угасне.

П.С. Малко хора в днешно време успяват да намерят своята точна половинка и да я задържат при себе си. Пожелавам ви вие да сте едни от тях! Обичайте се! :)))))