Момче създадено за грях,
изкусител си от класа,
но защо ли ме е страх
с тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш...
Нощта е в разгара си, дискотеката е пълна, всички танцуват и се забавляват. На бара стои едно красиво момче, пие си питието и гледа дансинга. На него от доста време му се носи славата на покорител на женските сърца, малко са тези, които са успели да устоят на чара на кафявите му очи и пленителната усмивка. Мускулесто тяло, впита тениска, под която се очертават плочките на коремните му мускули, визия, на която могат да завидят всички, всяка, която е тук тази вечер, може да бъде негова, той е свикнал вече с това, знае, че само с един поглед може да свали който си поиска и не го е страх да действа. Не е сменил една или две, а поне 30, 40 момичета са минали през ръцете му, а желаещите да бъдат негови дори и за една вечер, се редят на опашка .Но тази вечер той е сам, не му се случва често да е без приятелка за повече от седмица, тук е с приятели, мъжка компания, все изкусители...
А ето едно познато лице, с това момиче някога е излизал, но после с нея нищо, тя не беше от тия, дето са за по една нощ, по-сериозна е от тях, по-умна, пък и доста красива. Какво щастие, сякаш и съдбата тази вечер е на негова страна, тя седна наблизо до него, на една маса. Сама е, без приятел, в компанията на други момичета. Колко се е променила от последния път, когато я е виждал, разхубавила се е много, превърнала се е в истинска жена с тяло, създадено за грях, красивите черти на лицето й му напомнят за първия път, когато я видя на улицата и му се прииска да стане негова,това е едно от малкото момичета, след които се е обръщал, пък и е поемал инициативата да излязат. Но визията й го излъга, под маската на красиво момиче стоеше една отговорна жена.Тя не беше от тези, с които той беше свикнал да излиза, не беше от „лесните".
Тази вечер и съдбата му помагаше, тя беше сама, танцуваше така, че караше всяка фибра в тялото му да трепти, искаше я, искаше я толкова много, да, това бе „жертвата" му за тази вечер, нея ще прелъсти, нея ще притежава, няма да му е трудно, знае, че тя изпитва силни симпатии към него, но коя ли може да му устои?
Тази песен му харесва, момичето, което си набеляза, е на дансинга, е, няма да му е трудно, танцува все по-близо и по-близо до нея, ето, вече е на две крачки... но защо ли тя му бяга? Къде изчезна?
* * *
А, ето я отново, вече е тук, няма да му избяга пак, той ще действа, песента е ритмична, той танцува до нея, ето вече се гледат в очите, танцуват заедно, да, наистина съдбата е на негова страна, пускат една балада, той я прегръща през кръста,телата им са толкова близо, усеща аромата на парфюма й, иска я още по-силно, но той умее да чака. Изкусител от класа е, личи си, навежда леко глава и я целува, така страстно, че разпалва огън на желание в сърцето й. Устните им се сливат в дълга целувка, така нежна, така чувствена, така страстна...
Но защо му избяга пак, къде отиде?... Тя знае какъв е, няма да му се даде, няма да е поредната в списъка му, не е момиче за вечерта, по-добре да си тръгне, от колкото да попадне в ръцете му, той я привлича, първичното в нея действа, тя го желае, така силно, но не, няма да му се даде. Ще си тръгне. Но чаровникът не я пуска, пита я тихо, прошепвайки на ухото й, къде отива, защо се е изгубила, казва, че му е липсвала.
Какво да прави сега? Ще излъже, боли я глава, лошо й е, отива си, но не, той и взима номера, какво пък толкова, един телефон, едно кафе, ще му мисли после. Те се разделят с дълга и изпепеляваща целувка...
* * *
Той не може да спи цяла вечер, сънува я, иска я, желае я, така силно, както никоя друга преди това, но защо, толкова много момичета е имал, с какво тази е по-различна. Да, красива е, но и по-красиви е имал, умна е, чувствителна, но не това го привлича, привлича го нещо друго, но и той не може да си обясни какво.
Едвам дочаква сутринта и й пише SMS да излязат на кафе, тя приема, какво успокоение, каква радост, но защо е толкова, щастлив, че на него кога са му отказвали, тя ще е негова и той го знае...
* * *
Разговорът върви добре, но тя трябва да тръгва, защо му бяга толкова?
Е какво пък, защо да не опита с него, какво губи, няма да му се даде лесно, знае за опасния му чар, но той не знае, че тя ще е по-опасна и от него...
Ето вече са заедно почти месец, а тя не му се дава, а той все повече я желае, сънува я постоянно, звъни й през час, ревнува я от всеки, какво му става, той не е такъв, той никога не ревнува. За Бога, той може да има всяка, но тази го привлича, очите й го изгарят, погледът й го пленява, когато е до нея, стомахът му се свива. Е, вече знае диагнозата, той е влюбен, обича я, обича я повече от всичко, не може да живее и секунда без усмивката й. Когато е далече, тя му липсва толкова много, страхува се, че ще я изгуби. Вече дори не поглежда другите момичета, иска само нея. Толкова е различен, станал е романтик, не е вече изкусителят, покорителят на женски сърца...
* * *
Тази вечер е различна, луната свети по-ярко, в стаята горят свещи, леглото е посипано с листа от червени рози, чува се нежна и омайна музика. До леглото има маса с две чаши пълни с шампанско, на едната има следи от червило... Във вазата има три червени рози...
На пода падат няколко листенца от леглото, където две тела се сливат в едно, но тази вечер е специална, едно сърце се сля с друго, две части станаха едно цяло...
Тя победи,той се промени, очите му не успяха да я превърнат в поредната му жертва, от фаталното привличане пострада друг... Той я обича, тя опитоми звяра...
Нежна музика, луната грее ярко, две сърца се намериха за нов съвместен живот, едно момиче победи мъжката природа, покори едно сърце...
Фатално привличане, но за кого?...
изкусител си от класа,
но защо ли ме е страх
с тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш...
Нощта е в разгара си, дискотеката е пълна, всички танцуват и се забавляват. На бара стои едно красиво момче, пие си питието и гледа дансинга. На него от доста време му се носи славата на покорител на женските сърца, малко са тези, които са успели да устоят на чара на кафявите му очи и пленителната усмивка. Мускулесто тяло, впита тениска, под която се очертават плочките на коремните му мускули, визия, на която могат да завидят всички, всяка, която е тук тази вечер, може да бъде негова, той е свикнал вече с това, знае, че само с един поглед може да свали който си поиска и не го е страх да действа. Не е сменил една или две, а поне 30, 40 момичета са минали през ръцете му, а желаещите да бъдат негови дори и за една вечер, се редят на опашка .Но тази вечер той е сам, не му се случва често да е без приятелка за повече от седмица, тук е с приятели, мъжка компания, все изкусители...
А ето едно познато лице, с това момиче някога е излизал, но после с нея нищо, тя не беше от тия, дето са за по една нощ, по-сериозна е от тях, по-умна, пък и доста красива. Какво щастие, сякаш и съдбата тази вечер е на негова страна, тя седна наблизо до него, на една маса. Сама е, без приятел, в компанията на други момичета. Колко се е променила от последния път, когато я е виждал, разхубавила се е много, превърнала се е в истинска жена с тяло, създадено за грях, красивите черти на лицето й му напомнят за първия път, когато я видя на улицата и му се прииска да стане негова,това е едно от малкото момичета, след които се е обръщал, пък и е поемал инициативата да излязат. Но визията й го излъга, под маската на красиво момиче стоеше една отговорна жена.Тя не беше от тези, с които той беше свикнал да излиза, не беше от „лесните".
Тази вечер и съдбата му помагаше, тя беше сама, танцуваше така, че караше всяка фибра в тялото му да трепти, искаше я, искаше я толкова много, да, това бе „жертвата" му за тази вечер, нея ще прелъсти, нея ще притежава, няма да му е трудно, знае, че тя изпитва силни симпатии към него, но коя ли може да му устои?
Тази песен му харесва, момичето, което си набеляза, е на дансинга, е, няма да му е трудно, танцува все по-близо и по-близо до нея, ето, вече е на две крачки... но защо ли тя му бяга? Къде изчезна?
* * *
А, ето я отново, вече е тук, няма да му избяга пак, той ще действа, песента е ритмична, той танцува до нея, ето вече се гледат в очите, танцуват заедно, да, наистина съдбата е на негова страна, пускат една балада, той я прегръща през кръста,телата им са толкова близо, усеща аромата на парфюма й, иска я още по-силно, но той умее да чака. Изкусител от класа е, личи си, навежда леко глава и я целува, така страстно, че разпалва огън на желание в сърцето й. Устните им се сливат в дълга целувка, така нежна, така чувствена, така страстна...
Но защо му избяга пак, къде отиде?... Тя знае какъв е, няма да му се даде, няма да е поредната в списъка му, не е момиче за вечерта, по-добре да си тръгне, от колкото да попадне в ръцете му, той я привлича, първичното в нея действа, тя го желае, така силно, но не, няма да му се даде. Ще си тръгне. Но чаровникът не я пуска, пита я тихо, прошепвайки на ухото й, къде отива, защо се е изгубила, казва, че му е липсвала.
Какво да прави сега? Ще излъже, боли я глава, лошо й е, отива си, но не, той и взима номера, какво пък толкова, един телефон, едно кафе, ще му мисли после. Те се разделят с дълга и изпепеляваща целувка...
* * *
Той не може да спи цяла вечер, сънува я, иска я, желае я, така силно, както никоя друга преди това, но защо, толкова много момичета е имал, с какво тази е по-различна. Да, красива е, но и по-красиви е имал, умна е, чувствителна, но не това го привлича, привлича го нещо друго, но и той не може да си обясни какво.
Едвам дочаква сутринта и й пише SMS да излязат на кафе, тя приема, какво успокоение, каква радост, но защо е толкова, щастлив, че на него кога са му отказвали, тя ще е негова и той го знае...
* * *
Разговорът върви добре, но тя трябва да тръгва, защо му бяга толкова?
Е какво пък, защо да не опита с него, какво губи, няма да му се даде лесно, знае за опасния му чар, но той не знае, че тя ще е по-опасна и от него...
Ето вече са заедно почти месец, а тя не му се дава, а той все повече я желае, сънува я постоянно, звъни й през час, ревнува я от всеки, какво му става, той не е такъв, той никога не ревнува. За Бога, той може да има всяка, но тази го привлича, очите й го изгарят, погледът й го пленява, когато е до нея, стомахът му се свива. Е, вече знае диагнозата, той е влюбен, обича я, обича я повече от всичко, не може да живее и секунда без усмивката й. Когато е далече, тя му липсва толкова много, страхува се, че ще я изгуби. Вече дори не поглежда другите момичета, иска само нея. Толкова е различен, станал е романтик, не е вече изкусителят, покорителят на женски сърца...
* * *
Тази вечер е различна, луната свети по-ярко, в стаята горят свещи, леглото е посипано с листа от червени рози, чува се нежна и омайна музика. До леглото има маса с две чаши пълни с шампанско, на едната има следи от червило... Във вазата има три червени рози...
На пода падат няколко листенца от леглото, където две тела се сливат в едно, но тази вечер е специална, едно сърце се сля с друго, две части станаха едно цяло...
Тя победи,той се промени, очите му не успяха да я превърнат в поредната му жертва, от фаталното привличане пострада друг... Той я обича, тя опитоми звяра...
Нежна музика, луната грее ярко, две сърца се намериха за нов съвместен живот, едно момиче победи мъжката природа, покори едно сърце...
Фатално привличане, но за кого?...
verji_
23 Яну 2008 г.
Коментари: 6
DIGHeaD #1, 23 Яну 2008 г.
Буф..пълно е с изтъркани фрази и случки, няма почти нищо оригинално. През цялото време казваш едно и също, въртиш, въртиш, въртиш и си мислиш, че ще се измъкнеш с въпроси. Защото и тях ги има много, но никъде не видях да разкриваш отговорите им. Читателя не обича да гадае, а при теб гадаене мноого, да не говорим и че явно не познаваш такива мъже, а само си ги виждала. Външното описание беше точно, връзва се, ама действията му никак...това ми е критиката, иначе като цяло не ми беше интересно
Krisonity #2, 25 Яну 2008 г.
dam... mnogo e hubavo
razbito_sarce #3, 31 Яну 2008 г.
много е хубаво макар че се очакваше да е такъв края допада ми
Mdesi #4, 06 Фев 2008 г.
Много е готино, кефи ме... само така
SExy_i_OpAsnA #5, 05 Септ 2009 г.
Много добро, наистина
SExy_i_OpAsnA #6, 05 Септ 2009 г.
Много добро, наистина