Сивото ежедневие притиска всеки един от нас. След тежък работен ден се прибираш, сядаш на вехтия и прокъсан диван, грабваш дистанционното и вперил празен поглед в екрана съзерцаваш персонажите, които сипят всякакви глупости, необмисленни, безинтерестни. Надяваш се, че това ще те успокои, че ще успееш да се насладиш на малкото си свободно време, но уви, невъзможно. Те не ти го позволяват, те - затворените в телевизионната кутия. След като си ги наблюдавал 1 час се чувстваш изморен, смазан и не от работа, не от училище, а от Тях… Неспособни да те развеселят и дори разсеят излизат всеки ден на екрана и с еднообразните си предавания се опитват макар и малко да привлекат вниманието ти. В такъв момент на умора и униние има лек, който винаги би ти помогнал и не би те изоставил в какъвто и да е момент. Този лек ще е обект на следващия ми разказ. На преден план излиза въпросът „Кой е той?” и „Как би ти помогнал?”. С веселие, разбира се, той ще върне усмивката на лицата ви, ще изтрие нещастните ви изражения и отново ще се почувствате пълноценни. Да, това е Клоунът. Това малко изрисувано човече на пръв поглед не представляващо нищо особенно излиза и дава всичко от себе си, за да ви развесели. Не го прави с комерсиална цел, не и за собствена изгода, а просто с едничката надежда да ви ощастливи.

Хиляди акробати, актьори, дресьори и много други представители на цирковото изкуство, излизат на манежа, за да покажат способностите си, с които да впечатлят публиката. Животни, лишени от свободата си изпълняват техните команди, скачат, лягат, търкалят се, минават през горящи обрачи и десетки други изпълнения. Публиката, вперила изпълнен с очакване поглед, ги окуражава със свойте скандирания - „Да, давай! Можеш, накарай го да скочи!”, и други подобни. Когато номерът е на лице, животното е изпълнило командата или акробата е хванал, своята половинка във въздуха хората ахват, възхищават им се, благоговеят пред тях. „Как е възможно това, как го направи!”, „Страхотен номер!” –казват те и продължават да окуражават циркаджите с викове, крясъци и френетически ръкопляскания. Окуражени от публиката, актьорите продължават със своите номера, те следват един след друг, кой от кой по – опасен и труден. Не се минава дълго време и зрителите започват да губят интерес, цялото това скачане нагоре-надолу, въртенето и другите засукани номера предобиват някакво еднообразие, вече не са това, което са били в началото. Постепенно спират ръкоплясканията и скандиранията, остават просто бездушни наблюдатели на ставащото на манежа. Някой дори напускат цирковата палатка, силно разочаровани или дори огорчени. Артистите приключват представянето на номерата си, оттеглят се плахо към тентата, потънали в мълчание и отчаяние. И когато ви се струва, че всичко е приключило, че краят е дошъл, светлините угасват, всчико притихва, чува се само настойчовото хрупане на пуканкани и лекият звук от сърбането на питиетата. Изведнъж интрересът се събужда, зрителите притаяват дъх и чакат… чакат да видят какво ги очаква в следващите минути и тогава манежът отново е осветен и те с учудване и изненада наблюдават невзрачната фигурка застанала по средата на арената. Облечена в опърпаните си дрехи, скъсани и с видимо големи обувки, широките панталони и изрисувано лице, тя посчга с ръка към джобчето си и вади червена топчица, която й служи за нос. Да, червеният нос, той символизира Клоуна. ”О, това е Той, Той е! Виж, мамо, това е Клоунът!" И са прави децата, той е малкото човече, наричащо себе си Клоун. Неговият репертоар е богат и имаш усещането, че никога няма да свърши, а и се надяваш на това. Деца и възрастни го наблюдават с интерес, нескрита радост и задоволство. Следва номер след номер и всеки следващ е по–смешен от предходния, замеряне с пайове, поливане с вода, спъване, падане и редица други, о да колко са много, а тръгна ли да ги описвам, едва ли ще успея да спомена всичките. „ Давай, давай!” -насърчава го публиката и той продължава, вика, премята се, жонглира, това няма край. Сипят се възторжени викове и неистови крясъци, изтръгнати от най–дълбоките места на човешкото тяло. Радост е изписана по лицата на хората, те са щастливи и не защото са изгледали двучасовото представление на акробатите и дресьорите, а защото са успяли пет минути да се насладят на прекрасните и безумно интересни и забавни номера на Клоуна. Те си тръгват доволни и на изхода никой няма да си спомня какво е видял от грандиозните номера, изградени върху такава сложност и прецизност. Попаднали отново в сивотата на мрачното ежедневие, близо до натоварените улици и опушени фабрики, нищо няма да бъде обект на тяхните разговори, освен Клоунът и неговите изпълнения, които са ги вдъхновили и са им дали воля за живот.

А той се прибира в скромната си стайчка, изтрива грима и усмивката от лицето си, сваля веселите дрехи и разкрива истинската си същност. Истрадал и очукан от живота човек, преследван от множество проблеми и неспособността да се справи с тях. Под падналата усмивка се вижда унилото му изражение, клепналите очи и безизразно лице. Кой е той ? Какво стана с веселото човече на манежа? Изпарило се е, няма го, остана само бездушния израз на горчивата реалност. Симвлозиращото щастие същество е изчезнало, изгубило се е някъде в дебрите на тъмнината, на необятната тъмнина. Клоунът се върна отново към горчивата реалност, която го преследва дори и на арената, но там той я потиска, за да прави нас, нищо не подозиращите зиртели щастливи. Усмивките ни му дават сила да продължи, изпълват го с надежда. Но това продължава кратко, дааа кратко. До толкова, че след като свали маската си до скоро щастливото човече заридива, потъва в своята тъга. „Докога ще продължи това? До кога ще ме преследват проблеми и неволи?” - пита Клоунът. Отговорът е ясен... До утре, до утре в другия спектакъл.

Zaspal_Misir
27 Юли 2007 г.

Коментари: 6
MiMcHeToOo #1, 29 Юли 2007 г.
хубаво е
dafi_bs #2, 29 Юли 2007 г.
до утре до утре в следващия спектакъл ... има такава песен
greenleaf #3, 25 Авг 2007 г.
клоунът винаги е тъжен хубаво е хари трябва още нещо да напишеш
Zaspal_Misir #4, 26 Авг 2007 г.
Написал съм бе Злато , само че тези много избирателно удобряват, имам поне още 4 написани . Иначе много се радвам, че ти е харесало .
greenleaf #5, 26 Авг 2007 г.
ами то и аз нашисай още един... пак доста дългичък,ама има да чааааааакам да го побликуват ако искаш да ти го пратя кажи и се сещай да пишеш по скайп от време на време
SExy_i_OpAsnA #6, 08 Дек 2008 г.
супер е