Какъв ден!

Събуди се с адско главоболие. С мъка се вдигна от леглото и се отправи към кухнята. Жадуваше само за своята гореща, ухаеща чаша кафе.Денят й не потръгваше без тази чудотворна течност. Изведнъж от кухнята се чу ядосан вик:
-Няма кафе!Няма кафе?!
Е, явно ще трябва да се справи и без него. Излизайки от кухнята обаче се спъна в прага и без малко да падне на студените и твърди плочки. Какъв късмет!
Облече се и тръгна за работа. Почти беше пристигнала в офиса си, когато видя, че има ужасно мазно петно върху ризата си. Тръгна обратно за вкъщи, но по пътя си счупи тока на обувката. Искаше да крещи, да псува, да ругае, но чувството и за благоприличие не й позволяваше да излее вулкана, който бавно напираше да изригне. Каза си:
-Е, поне не може да стане по-лошо.
Тези мисли едва бяха минали през главата й, когато зад себе си чу остър вик:
-Пази сеееее!!!
Едно момче със сноуборд се строполи върху нея. Мислеше си, че ще се отърве само с някалко синини, когато забеляза лежащия между тях хотдог. Цялата й пола беше в кетчуп. Вулкана най-накрая изригна и тя му се развика:
-Защо не гледаш къде караш? По дяволите!
Момчето стоеше срещу нея и я гледаше недоумяващо. Лека усмивка играеше на устните му. Огледа я отгоре до долу и след няколко секунди мълчание каза:
-Виж...извинявай! Но мисля, че мога да ти помогна. Хайде качи се на сноуборда ми. Ще те хвърля до вас.
При тези думи той се усмихна и показа белите си зъби. Тя за първи път забеляза, че той беше доста привлекателен. Той веднага й хареса със своите тъмни, дълбоки очи, прекрасна усмивка и небрежно разрошена коса. Падането не беше го пощадило. Петно кетчуп се беше озовало на носа му. Стана й смешно, но тя спря напиращия смях и пророни:
-Какво друго ми остава. Хайде.
Качи се зад него. Бяха смешна гледка. Той-с широките си дънки и рошава коса и Тя-с изцапания си костюм, разваления грим и високи токове. Хората се обръщаха след тях, нo на кого ли му пукаше? Бяха просто запленени един от друг. Имаха много общи черти, а той я разсмиваше невероятно хубаво. Размениха си телефоните.
Тя се пооправи, смени костюма и тръгна за работа. По пътя й се обади момчето със сноуборда. Дори не знаеше името му. Уговориха си среща за същата вечер.
Тя вървеше по улицата, но беше толкова щастлива, че имаше чувството, че лети. Влезе в офиса си, но почти веднага беше повикана от шефа си. Той й се скара, че закъснява, а щом най-накая я освободи, тя беше толкова унила, че не беше в състояние дори да говори. Приятелките й я питаха какво се е случило, но тя само влезе в кабинета си и се захвана за работа. Естествено веднага си поръча кафе, но го разля върху компютъра, а той от своя страна отказа да работи. Реши да си тръгне, за да няма повече произшествия. Когато излезе от фирмата се спря изненадано на стълбите. Момчето със сноуборда я чакаше издокаран с костюм и цвете в ръка. Тя извика от идненада, а той приближавайки се й каза:
-Сноуборда ми е само хоби!
И тя пак видя прекрасната му усмивка.
Срещата им мина превъзходно. Бяха в един чудесен ресторант с хубава музика и изискани келнери. Той не откъсваше очи от красивото й лице, а тя малко смутена му разказваше премеждията си.
Изпращайки я до тях, тя му каза:
Само с теб не ми се случи нищо лошо днес. Ще бъдеш ли до мен?
А той в отговор нежно я притегли към себе си и я целуна.
Луната беше вече изгряла, чуваха се песните на скакалците в близката градинка. Навсякъде цареше тишина и спокойствие. Това беше един от най-хубавите дни в живота й!