Любовта

Дали защото денят бе слънчев или топъл, дали заради ваканцията или пък нещо друго-за пръв път в живота си Ема бе истински щастлива. Всички казваха, че това се дължи просто на факта, че е тинейджърка и е в "проблемната възраст", но Ема често променяше насторението си. В характера и се преплитака сякаш пролетта, лятото, есента и зимата. Всички характерни черти на сезоните можеха да се открият в самата нея. Понякога тя бе весела и спокойна, а изведнъж ставаше язарена като снежна вихрушка и сякаш света се преобръщаше. Но това въобще не се дължеше на нищо друго, освен на любовта. Да... макар красива и мистерична да е любовта и понякога да имаш чувството, че знаеш всичко за нея и да си сигурен какво предстои-хоп! Изведнъж тя ти поднася изненада-макар и не винаги хубава. В един момент ти си истински щастлив човек, а в следващия момент съдбата и любовта се съюзяваха и преобръщаха живота ти.
Днес Ема се бе съюзила с любовта, а съдбата бе благосклонна. Всички проблеми, измъчващи я до вчера бяха си отишли толкова бързо, колкото бе връхлетяла любовта в живота и. Усмивката на лицето, блясъкът в очите и замечтания поглед със сигурност доказваха всичко това. Колкото и пъти съдбата да бе играла нечестно с нея, а любовта да беше бягала, днес всичко се промени.. А само как потрепваше когато мислите за него нахлуеха в главата и. Не издържаше повече-трябваше да го види.
Срещата им беше в близкия парк. Ема се вълнуваше, като малко детенце, което тепърва започва да изучава света около себе си.
Влюбеното момиче се запъти с бърза крачка към парка. Сърцето и туптеше бързо, а дъха и секваше при мисълта, че скоро ще го види. След няколко минути, които не нея и се сториха цяла вечност, тя стигна на мястото, а там я чакаше Той. Двамата се погледнаха, в очите на момичето сякаш горяха малки пламъчета и огряваха сияйното и лице. Но в погледа на момчето цялата страст и "огънчетата" сякаш бяха угаснали, сякаш бяха обгърнати от лед. Ема забеляза това и още преди Той да каже нещо горчиви сълзи се стичаха по лицето и... Изведнъж сякаш снежна вихрушка нахлу в съзнанието.. и тя проумя, че всичко свърши, така бързо както бе започнало!...