Месец , два и три ..

Реалност и фантазия... Два свята разделени от една тънка бяла линия. Защо да не бъда, като всички - модерен. След като те могат защо и аз да не пробвам.
Месец, два и три... хубаво ми e... Всичко е така лесно и просто устроено. Мога да спра стига да искам. Но още малко. Само малко.
Месец, два и три... Добре ми е нищо ми няма. Мога още.
Месец, два и три ... Убиваме ли ме ти ми кажи. Защо?! Защо останах само аз сам с празната стая. Крещя и драскам по стените, света не чува той мълчи. Мълчиш и ти. Къде е моята бяла линия?! Къде са те?! Да ми дадат дозичка кураж?!
Месец, два и три ... Спасение няма ... Камбани, поп, цветя и пръст... Говоря на камъка а върху камъка ти.
- Помниш ли, попита ме дали те убива.. но чули отговора ми?! Помниш ли, беше хубаво. И как се смееше с новите ти приятели. Помниш ли, че бях с теб, когато светът не чуваше?! Не се сърди, че не казах нищо. Ти не искаше да слушаш.
Знам, че ме обичаш. Но явно бялата линия бе по-висша от мен. Аз ще те видя приятелю, но не след месец, два. Тя може да е по-висша, но аз съм по-силна.

Надявам се това да не го посвещавам на никой! И да не свързано с пряк човек. Ако го прочетеш това... Да ти! Спри!