Очакване

Истина на самотата, истина на греха и безнадежното търсене. Едно очакване, една надежда. Какво искаш от мен? -питам се нощ и ден! Истината ми кажи и в очите ме погледни. Да почувствам студения ти безжизнен поглед, галещ топлото ми тяло, да почувствам как вече съм сама, сама със самотата. Просто ме погледни... погледни в моите очи и виж истината. Толкова ли много искам, просто не ме лъжи, кажи го най-накрая! Не ме е страх от болката, спокойно, кажи, вдигни очи и разбий целият ми свят. Ще ми само образът в кристалното огледало. Ще погледна отвъд и ще видя отново, ще си спомня красивите ти очи, смехът, целувките ти и отново ще видя ледени сълзи... Ще падат бавно на земята.

Готова съм да чуя тежките ти думи, защо продължаваш да мълчиш? Не ме мъчи и без това едвам събирам пърченцата от сърцето си. Очите ме болят, сякаш стъкълца са попаднали в тях, стъкълца от собственото ми разбито сърце. Тъжно е, нали? Моля те, само ме погледни и ми кажи, моля те, кажи ми... защо мълчиш, любов моя, просто го кажи - Всичко свърши, нали?