Обичам го. Толкова е просто, а така боли-защо? Трябва да сложа край. Заблуждавам ли се? Може би просто си втълпявам, че го обичам... Но боли, тогава защо не спирам? Имам само едно сърце и то вече не издържа. Омагьосан кръг.
Усещам, че мисля и за друг, но каква полза? Болката стои. А аз прибавям нова. Още. Тъпа болка, постоянна, идва и на спазми и няма лек. Той е моят лек, но не е... Той ме погубва. Крещя отвътре и плача отвън, а след това крещя отвън и плача вътре. Омагьосан кръг.
Няма да го видя повече. Няма шанс. Всичко свърши, но не спира. Всичко си отиде, а се връща. Но без мен, без мен в сърцето си.
Филмите. Мразя ги. Щастлив край, целувка, фойерверки... Няма ги, не и за мен и него. Трябва да спра да гледам. И него и филмите.
Трагедия. Това е моят живот без него, с него, навсякъде и никъде. А аз стоя и продължавам да гледам...
Сълзите. Те пулсират върху устните ми. А дори нямам пуканки. Сладки пуканки, сладки като усмивката му, като целувката му, като пръстите му дълбоко в косите ми. Сладки. Не искам солени. Стигат ми сълзите. Оставили са солена бяла диря по бузите ми. Стига солено!
Вали. Напомня ми за него. За него. За него...
Слънце. За него. За него. За него...
Духа.
Дъга. За него...
Омагьосан кръг...
gabi
06 Фев 2005 г.
Яко Габи ) Имаш талант 
