Здравей | Проза

-...
-Здравей.
-Откога?
-Не знам.
-Тръгвам си.
-Защо?
-Заради теб.
-Недей.
-Сбогом.
-На къде?
-И аз не знам.
-...
-Някъде в безкрайността.
-Звучи...
-Не го казвай. Знам.
-Какво друго да ти кажа?
-...
-Не тръгвай!
-Нямам причина да остана.
-Имаш.
-?!
-Мен.
-Защо ще оставам заради теб?
-...
-Нали заради теб си тръгвам.
-Наистина...
-Сбогом.
-Защо?
-Защото...
-И аз.
-Ти в миналото, аз в настоящето.
-А какво остава за бъдещето?
-То зависи само от нас...
-Забравих...
-Не забравяй!
-...
-Сбогом.
-За трети път.
-Искаш ли четвърти?
-...
-Сбогом.
-Не!
-Какво?
-Няма да те пусна!
-Но, ти..
-Нищо не знаеш...
-За кой?
-За мен.
-Не е нужно...
-А чувствата ми?
-А моите?
-Извинявай.
-...
-Прости ми
-И защо, ти вече... няма смисъл.
-Има.
-?!
-Обичам те
-Не ти мен, а аз теб!
-?!
-Вече забравяш...
-Не, наистина те обичам.
-Значи си разменихме ролите, така ли?
-Какво?
-Вече ти ме обичаш, а аз теб не.
-Не разбирам?
-Няма нужда. Оставам.
-Наистина?
-Да, сега ми олекна, нали вече не те обичам.
-О, да. Забравих.
-Недей.
-Заобичай ме!
-А ти мен как не заобича?
-...
-Още малко остава.
-Колко?
-Не знам.
-Добре, печелиш.
-Не искам да печеля.
-Защо?
-Защото не искам ти да загубиш.
-Стана сложно...
-Да, наистина...
-Нека..
-Нека завършим само с една проста думичка...
-Коя?
-Сложно...