Исках те, обичах те,
вричах се в теб.
Молех се нощта и ден
да погледнеш ти към мен,
но не с приятелски очи
а както мен - с влюбени.
Опитах се да те забравя,
казах се ще те намразя,
но не успях,
лудо влюбена в теб бях.
И не можех просто да го кажа
и от теб да се откажа.
Не се забравят лесно
болезнените спомени,
от теб прогонени.
Колко време прекарано в лъжи,
колко време плаках над снимките ти.
Желаех те безумно,
от теб имах нужда аз,
но след втората година
просто тръпката отмина.
Вече ми беше все едно,
не ми пукаше дали ще сме заедно,
всичко ми беше омръзнало,
след толкова време изгубено.
Промених се, станах по-студена
стига толкова, достатъчно бях наранена,
но това вече ще спре
забраних те на моето сърце.
Безразлична станах аз
към всяка твоя част.
Това към мен те привлече
и май по мен се увлече.
Прекалено късно е, не мислиш ли
\"след дъжд качулка\" слагаш ли?
Сега аз ще съм лошата,
момичето разбиващо сърца.
Ще те предизвикам
и ползвам за забавление,
как ще устоиш на това изкушение.
Поредната ти бройка ще съм аз,
само че да ти припомня,
че веднъж установи,
че поредна няма да съм в твойте очи.
Първо ще те изтормозя аз до края
и после ще ти призная колко силно те желая
и ще бъдеш само мой.
Ще си постигна аз целта
и ще съм последната в твоята игра.
Ива Стоилова, 31.01.2009г.
Изпратено от: iwisss
31 Яну 2009 г.
