В един миг на някого държиш,
живота си около него градиш.
Така времето си минава-лист след лист пада от календара.
Докато нещо в теб се промени
и осъзнаеш,
че ги няма вече старите дни.
Сякаш отваряш тогава за първи път очи.
Светът ти се струва различен,
толкова различен,
че не си живял все едно преди.
Бледо и безразлично почти без цвят
е всичко живота ти уж богат.
Само някакви спомени,
малки отражения се явяват,
носейки слабата емоция,
но май теб не те вълнуват...
Студен за чувства предишни
или изморен за думи излишни
странно,
но такъв си станал ти просто,
защото всичко в живота се мени.
tanq_rs
19 Апр 2010 г.
