Любовта, която не можеш да разбереш

Тъмнина. Тук - там някоя запалена улична лампа засилваше мрака. Валеше силен и проливен дъжд. Чуваше се само тракането на токчета... Трак - трак... В мрака се очертавеше силуета на едно момиче - не много високо, слабо, с дълга коса. Чертите й не можеха да се видт добре, но си личеше, че е красива. В тази тъмнина тя ходеше сама - не бързаше ... Ходеше бавно и умислено. Без чадър, а дъждът се сипеше и сипеше отгоре й. Цялата беше мокра. Изведнъж момичето забърза крачка, спря пред една къща, бяла и висока. Извади ключове от чантата си и отключи вратата. Беше толкова мокра, свали якето, хвърли чантата на дивана, обувките свали и ги хвърли където и падне... По пътя за банята тя свали дънките , блузата и бельото . Със танцова стъпка влезе в банята и напълни ваната ... Влезе във ваната, облегна се и се замисли, замисли се за нещата, които и се бяха случили през последните два месеца...

Александър беше съвсем обикновенно момче от работата й. Тя никога не би му обърнала внимание, ако той не я беше заговорил един ден.
- Здравей, ти си Анна нали? - каза Алекс прекарвайки пръсти през черната си коса с копринен блясък.
- Да ... А, ти си? - попита Анна, някак надменно.
- Аз съм Александър, на коледното парти ти подарих часовника, с който си в момента. - отговори той и посочи красивият червен часовник на нежната ръка на красавицата.
Анна погледна с пренебрежение първо часовника, а после право в красивите сини очи на момчето, което беше срещу нея.
- Виж, това доста слабо ме интересува - момичето преметна русите си коси назад - но просто, ако имаш да ми кажеш нещо казвай.
- Ами ... не знам, ако искаш може ... може да излезем да хапнем нещо довечера...?
- Ха-ха - засмя се подигравателно Анна - Моля те ! Просто, знаеш, че не бих излязала с теб, а сега, ако може, излез от кабинета ми, имам работа.

Алекс излезе, но се обърна и погледна Анна право в очите, а тя ... изтръпна. Онази вечер тя не можа да заспи, разбра че се променя...

След няколко седмици Алекс и Анна се срещнаха в кафето, което се намираше под офиса...
- Ей , ей - извика Анна след Алекс - чакай ще се кача с теб до горе.
- Няма нищо, мога и сам - Алекс се разбърза на горе...

След работа Анна го видя на входа. Той тъкмо затваряше вратата, но тя я хвана ...
- Виж сега, какво ти става... Искаше да хапнем нещо, хайде!
- О-о-о, не! Вече не искам - писна ми да се държиш като "Принцеса Анна". Ти не можеш да видиш любовта дори и да ти я поднесат на тепсия. Любовта е нещо, което ти не можеш да разбереш!

Анна гледаше тавана на банята и си мислише за това как е могла да се държи толкова надменно и пренебрежително, да бъде толкова подла. Задържа дъха си и се гмурна под водата във ваната... A дали си струваше да живее?