Моя любов, моя омраза

What have you done?
Would you mind if I killed you?
Would you mind if I tryed to cause you have
turned into my worst enemy?
(Within Temptation – “What Have You Done?”)

- Обичам те – сърцето й все още трепваше, когато чуваше тези думи от устата му, също както трепваше и тялото й при всяко негово докосване. Още не можеше да повярва, че той е тук, че е само нейн. Гледаше в дълбоките му сини очи, мъчейки се да надникне през тях в душата му, но единственото, което виждаше там, беше собственото си отражение. И при все това погледът му я караше да чувства пърхане на пеперуди в стомаха си… Влюбена, влюбена до полуда. Не че и преди не беше хлътвала безумно по момче, но този път Теди знаеше, че е наистина обречена. Протегна ръка и нежно погали лицето му.
- Ще се видим ли утре отново? – гласът й преливаше от обич, не можеше да се преструва. Не и пред Деян, не и сега… нито когато и да било.
- Разбира се – кимна той, наведе се напред и я целуна нежно.
Теди стана и тръгна към изхода на заведението, като преди да излезе от врата се обърна и му изпрати въздушна целувка. Той й се усмихна в отговор.

През прозореца Деян я наблюдаваше как изчезва в далечината. Имаше нещо много специално у това момиче, знаеше го от момента, когато я видя за първи път. Всичко му харесваше у нея: от прекрасните черни, блестящи коси и златисти искри в шоколадовия й поглед до върха на малките й – може би тридесет и пети номер? – кожени ботушки. Беше дребно момиче, слънчево и чаровно. Без да бъде красавица имаше магнетичен чар, едно може би малко детско излъчване, но затова пък неустоимо.
Мелодията за получено съобщение прекъсна хода на мислите му. Той извади мобилния си телефон и прочете: „Ще дойдеш ли и тази нощ у нас? Липсваш ми… Целувки, Сиси”. Прибра го отново. На лицето му се четеше замислено изражение…

Теди се прибра, малко уморено, но замечтана. Усещането за Деян не я напускаше й за миг; още имаше чувството, че усеща допира на неговите устни и приятния му парфюм във въздуха. Набързо свали дрехите си и се мушна под топлите завивки, гушнала плюшеното коте, което той й беше подарил. Сънят дойде неусетно…

Явяваха й се много образи, но дори на сън тя търсеше един определен. Ето го и него! Скъпото, обично лице на Деян… Тези красиви сини очи! Тя се вгледа отново в тях, но този път не видя своя образ там, а нечий друг. Чуваше отново думите „Обичам те”, но този път те бяха насочени към друга…

- Не! – тя скочи в леглото си. Кошмар, просто кошмар, опитваше се да успокои тя. Стана и отиде в банята, за да измие лицето с хладна вода. Когато видя отражението си в огледалото, й се стори, че образът й я гледа с насмешка. Разтърси глава. Нещо й ставаше тази нощ… Може би се дължеше на това, че в последно време не си доспиваше… Да, точно така, не можеше да е от друго! Самовнушаваше си разни неща…

Върна се обратно в леглото, но не успя да заспи. Въртя се напразно дълго време…

Сиси се усмихна самодоволно, когато отвори вратата. Дидо отново идваше при нея.
- Значи все пак се реши – намигна му тя палаво.
- Налей ми нещо за пиене и гледай да е по-силно – отвърна вместо поздрав той, докато влизаше в стаята й.
- Аз имам по-добра идея… - отвърна му загадъчно, а минута след това дрехите й стояха на пода.

Около час по-късно тя доволно спеше, но Деян стоеше буден и все така замислен до нея в леглото. Мислите му бяха все тъй мрачни, както обикновено в последно време. Красивата блондинка до него обаче нямаше вина за това…
Телефонът му звънна и той вдигна бързо, за да не събуди спящото момиче.
- Ало?
- Здарвей, Дид, исках просто да те чуя… - гласът на Теди звучеше някак разтревожен.
- Случило ли се е нещо? – предпазливо попита все пак той.
- Да… Всъщност, не, нищо няма. Нищо конкретно поне. Просто имах нужда да си поговорим, ей-така, без повод… Днес ти ми каза, че ме обичаш, а аз не ти отвърнах нищо. Искам да знаеш, че и аз те обичам! При това така, както никого досега, ти си всичко за мен… Моля те, запомни го. Просто понякога ме е страх да говоря тези неща…
- От какво те е страх? – сковано попита той.
- От това, че нещо би могло да се обърка…
Дидо погледна разпилените по пода дрехи…
- …от това, че може би всичко е съвършено, за да бъде истина…
Усети как Сиси се сгушва по-силно в него в съня си.
- …от това, че приказката може някой ден да свърши…
Гърлото му се стегна и едва успя да й отвърне:
- Не мисли за това сега…

На следващия ден Теди с нетърпение дочака срещата с Дидо. След страшната нощ изпитваше силна нужда да прекара време с него. Веднага щом го видя радостно се затича да го прегърне. Той я държеше нежно и галеше косата й, а тя бе подпряла глава на рамото му и се радваше на самото му присъствие, да допира му. Когато обаче понеже да вдиша от сладкия аромат на парфюма му, усети друго, женско ухание. Тя стреснато отвори широко очи, а мислите препускаха из главата й, едни от други по-страшни и плашещи. Теди бавно се отдръпна от него и уж небрежно попита:
- Ти къде всъщност прекара нощта?
Лицето му не показа изненадата, която вътрешно почувства от въпроса й:
- У дома, разбира се… къде другаде. Защо питаш?
Гледаше очите му, тези две измамни късчета от синьото небе, и сега те й се струваха по-празни и чужди от всякога.
„Лъжец! Лъжец! Какво си направил…” – крещеше душата й. Сърцето й преливаше от болката, давеше се в нея и любовта в него умираше по малко с всяка следваща секунда…
- Разбира се… - механично кимна тя, свела поглед, за да не види той зараждащата се дива омраза в него.
„Успокой се, дишай… Не се предавай! Той ще си плати, ще плати за всичко, само трябва да се успокоиш и да не му се даваш!” повтаряше си тя успокоително.
- Днес следобед заминавам малко за провинцията – каза тя, успяла да възвърне самообладанието си, дори да възпроизведе сравнително успешно милата си, слънчева усмивка – Ще ми липсваш много…
- Ти на мен също – гласът му бе ласкав.
„Лъжа, лъжа, лъжа… Лъжа като всичко друго!”
- Ще си мисля за теб през цялото време, мила – ръцете му я обгръщаха.
„ Просто млъкни, лицемер такъв…”

Теди се прибра с гръм и трясък. Никога не се беше чувствала така… Празна. Огорчена. Безкрайно разочарована и наранена. Целият й свят рухна, всичките й мечти умряха. Ето я истината за любовта, до тук с розовите представи и блянове. Човекът, когото обичаше безкрайно, за когото живееше, я предаде. Подло. Лъга я, използва я, прави я на глупачка… А тя му отдаде всичките си мечти, душата, сърцето си, обичта. Даде му всичко. После той я унищожи… Погледна снимката му, която държеше на нощното си шкафче.
- Ако някога съм те обичала, Дидо… то сега те мразя двойно повече. Ако някога съм живяла за твоето щастие, то сега живея единствено, за да те съсипя… Бях мила, бях слънчев човек, а сега не виждам друго освен тъмнината. Какво направи… За Бога, какво направи! – сълзите я задавиха, викове на болка напираха в гърлото й. Тя беше съсипана, дори да искаше да бъде смела и силна. Свърши, всичко свърши!

- Скъпи, би ли отишъл да ми вземеш още едно капучино от бара? – усмихна се Теди на Деян. Беше късен следобед и двамата бяха в същото онова кафене, където бяха ходили и предишния ден.
- Разбира се – кимна той и стана.
Веднага щом Дидо се скри от погледа й, тя взе телефона му. Не беше заключен, чудесно. Бързо намери съобщенията и се зачете. Не й отне дълго да намери каквото търсеше.
”Сиси… Значи се казва Сиси…” - помисли си тя. Опита се да си я престави, но идеята за кое да е момиче в прегръдките на Деян все още й носеше твърде голяма болка, колкото и да го мразеше, затова бързо прогони идеята от главата си.
„Ще те чакам довечера в осем у нас” набързо написа тя и го изпрати, а след това бързо го изтри от папката „Изпратени”. Свърши малко преди Дидо да дойде. Усмихна му се сладко, докато взимаше димящата чаша от ръката му. Нима само той можеше да бъде лицемер? Тази игра вече се играеше от двама…
- Хайде, аз вече ще тичам до нас и после до гарата – бързо се извини тя и тръгна.

По-късно същата нощ Теди стоеше до къщата на Деян, скрита в сянката на нощта. Наближаваше осем. Ако нещо не се беше объркало, въпросната Сиси щеше скоро да се появи. Ето, вече се задаваше някаква женска фигура. Щом тя се доближи до уличния стълб, светлината за момент я освети и Теди успя да я огледа. Нещо в нея болезнено се сви. Сиси беше всичко, което самата Теди не беше: висока, много слаба, руса, зашеметяващо красива… момиче като от корицата на модно списание. Ето с коя й изневеряваше Дидо. Е, поне не можеше да го укори за лош вкус.

„Защо изобщо се е забъркал с мен след като харесва съвсем различен тип жени?”, запита се Теди. Но това нямаше особено значение сега… Какъвто и да беше отговорът на този въпрос, нищо нямаше да оправдае измамата му.

Блондинката влезе в къщата, а Теди почака известно време и тръгна след нея. Понечи да почука, но в последния момент се спря и понечи да пробва дръжката. За нейна изненада се оказа отключено. Още по-добре, каза си тя и безшумно, с грацията на котка, се промъкна вътре. Спря се пред стаята на Дидо, опитвайките да доволови смисъла на онова, което си говореха двамата вътре.
- Не, не съм ти пращал никакво съобщение, грешиш.
- Напротив! Не бих дошла без покана…
- Е, добре, след като така и така си тук искам да поговорим…
- Слушам те…
- Не искам да те виждам повече.
Мълчание… или затишие пред буря.
- Но… защо?
- Защото я обичам и не искам да я лъжа повече, не разбираш ли?
- Досега това не ти пречеше. Знаеш, че не съм ревнива… Искам просто да си прекарваме добре. Затова излизаме от толкова години!
„Години… години…” думите отекнаха болезнено в главата на Теди.
- …ние си приличаме толкова много, Дидо! Егоисти, и двамата… Един човек никога не ни стига. Защо смяташ, че тя е различна от другите? Бил си с толкова много… Вярвам и че ти предстои да бъдеш с още много жени. Как според теб ще бъдеш верен на една жена, на която си изневерявал още от самото начало на връзката ви?
- Някога и аз мислих като теб, Сиси… Но знаеш ли, изпитвам все по-малко желание да бъда с теб. Ти си празна жена, у теб няма нищо, което може да ме привлече. Да, красива си, но телата си омръзват и страстта избледнява с времето. Ти нямаш качествата, които могат да ти помогнат да задържиш един мъж дълго до себе си. А Теди… Тя е нещо съвсем различно. Тя е истинска жена! Красива, мила, умна, с голямо сърце… Тя е жива! Тя живее, за да ме обича, а за какво живееш ти? За кратките мигове на страст, за времето прекарано в едно или друго легло…
- Нима не го правиш и ти?
- Правих го… Правих го прекалено дълго дори, но открих, че това не може да ме направи щастлив. Да, аз изневерявих толкова много пъти на Теди, с теб, с други жени… Вероятно сам не мога да се сетя за всички тях. Но знаеш ли къде е ключовият момент тук? Аз дори не искам и да се сещам за тях, те не значат нищо за мен и никога не са значили. С Теди започнах връзка някак на шега, но тя ми даде всичко от себе си и ме научи да обичам… Знаеш ли какво значи това, Сиси? Знаеш ли какво е любовта?
- Вероятно не… Но аз за разлика от теб не съм лъгала никой от моите мъже, че е единствен! Какво ще правиш ти, когато тя научи? Мислиш ли, че ще ти вярва? Че ще те обича още? Че въпреки всичко ще иска да е с теб?
- Това няма да се случи…
- Хайде стига, Дидо! Бил си с почти всяка красива жена в този град, точно тук, точно в тази стая, под носа на Теди… Все някога тя ще научи, все някога ще допуснеш грешка. И тогава какво?
- Тя няма да разбере. Ще обърна света ако трябва, но ще запазя тайната…
- Нима наистина си се влюбил толкова силно!?
- Страх ме е да го кажа, но да, така е…

На устните на Теди се появи лека усмивка.
„Тази любов ще бъде и твоето проклятие…”