Непознатият

Тя го попита:
- Къде ме водиш?
Той се усмихна и отвърна:
- Изненада.
- Не обичам изненадите! - каза тя.
- От кога? - той беше озадачен.
Тя просто сви рамене. Беше излъгала. Обожаваше изненадите... също, както обожаваше него... Но момчето пред нея не беше същото. Изглеждаше,говореше и се държеше напълно различно. Той беше повече от различен. Къде беше момчето,което тя обичаше? Кой, по дяволите, беше този пред нея? Бе изминала малко повече от година откакто се бяха разделили, а той беше станал съвършенно нов човек! Дали и тя се бе променила толкова много? Те вървяха един до друг и не знаеха какво да си кажат. Умишлено не говореха за миналото. Не се връщаха назад ,когато се обичаха до полуда, когато един за друг бяха целият свят... може би за да не усетят отново болката, а може би, за да не разпалят тлеещия огън... Сега бяха приятели, каквито бяха месеци преди да съберат смелост и да признаят чувствата си един към друг. Но и приятелството им не беше същото. Дори, когато бяха само приятели тя го обичаше. Обичаше онова срамежливо момче, което не смееше да я гледа в очите. А сега това момче го нямаше. Нямаше и помен от нози човек, в чиито очи се криеха дяволи. Пред нея стоеше едно ново същество със студени и безизразени очи. Искрата в тях беше угаснала... може би завинаги ... Тя се вглеждаше в очите му. Искаше и се да го види! Да види онзи пламък, който гореше тогава. Но колкото и да се взираше, виждаше само пустиня. Това бе един безчувствен, празен поглед. Погледът на един непознат.