В сянка - ІІІ част

На следващия ден в училище повечето говореха за купона. Катя вървеше и се опитваше да си спомни какво е станало... Губеха и се доста моменти, спомняше си само разговора с Елена и сцената, на която присъства. После някакви моменти с Пламен, но нищо повече.
-Здравей. По-добре ли си?
-Да,Пламен. Мерси. А би ли ми припомнил какво стана снощи понеже ми е малко мъгливо?
-Ами, аз те изпратих до вас. Това е.
"Само това ли? Имаше още нещо! Но не можеше да се сети."
-А нещо говорехме ли си по пътя?
-Ами ти бе леко пияна.
-Пияна? Аз?никога не пия. И тогава бирата изникна в съзнанието й, след това вървеше сама, той дойде и после... Той й каза че я харесва! Но защо го криеше сега?
-Ти ми призна, че ме харесваш.
-А, да...
-А аз какво казах. "Дали не съм го обидила?"
-Ами нищо, повърна върху мен...
Какъв срам! И изведнъж прозря какво си спомни преди малко - той я харесваше! А тя повърнала върху него.
Тя се приближи, явно я обзе неочаквана смелост. Усети дъха му, бе прекалено близо до него. Докосна устните му и последва страстна целувка. Думите бяха излишни.
След един ден тя се престраши и си обади на Елена, трябваше да се разберат.
-Здравей!
-Здрасти.
-Аз, искам да ти поискам извинение. Ти не си виновна, но искам също така да знаеш, че не се отричам от това, което казах.Така се чувствах и много време го прикривах. Ние сме приятелки и аз няма и не искам да те загубя. Вече не ме интересува Стефан.
-Знам, плъзна слух, че ходиш с Пламен. Радвам се за теб.
Прегърнаха се. Истинското приятелство не можеше да изгасне.
Толкова време се измъчваше, твърде обсебена от мисълта, че е "невидима" не бе забелязала по-рано, че едно момче бе влюбено и правеше жалки опити да се добере до нея, но срамежливостта го спираше.
Да, тя наистина беше в сянка. Но "беше" е в минало време. Сега преживяваше щастие, което не можеше да опише с думи. Общуваше повече и промени поведението си. Имаше повече приятелки, но си остана същото добро момиче. И най-важното, никога не докосна алкохол.:)