Кръглата луна се отразява в очите и те озаряват нощта.
Желанието, любопитството, апатията и ужасът в душата ми се преплитат, но надделява страха...
Той е обсебил цялото ми същество и ти го виждаш в усмивката, в истеричния нервен смях, в поддържаната дистанция, в уклончивите отговори...
Иска ти се да не беше така, да можеше да се приближиш малко по близко, но не смееш.
Сякаш съм Диво животно и всяко твое рязко движение би ме накарало да избягам на другия край на света!
Истина е!!!
Стъпвай полека!
Без много шум и излишни ласкателства!
Аз съм като зверовете - не вярвам на думи!!!
Спокойният ти тембър е адски примамлив, но не знам дали не се каниш да забиеш кама в сърцето ми.
Не ми предлагай подаръци - не вземам нищо от чужди ръце.
А за примката изобщо да не говорим - ако не искам да вървя доброволно до теб, по-добре да съм мъртва.
Това е игра на нерви - или печелиш много или губиш всичко.
Няма средно положение.
Затова помисли добре преди да ми подадеш ръката си.
Може и да я приема, може и да е отхапя...
Не ме гледай в очите - погледът ти ме привлича, а това ме плаши...
И в никакъв случай не мърдай от мястото си, докато не усетиш, че ти давам знак.
Защото може да го изтълкувам като нападение и да започна да се отбранявам... а там в отбраната съм много добра - ще Изгубиш!!!
Трябва да разбереш, че аз определям правилата.
Дресьорът не е опитомил лъва, защото е способен, а защото лъва му го е позволил.
Затова чакай разрешението ми да се приближиш, да навлезеш в територията ми, да си част от живота ми.
От теб се иска само търпение и такт.
Не знам дали го имаш, но ако усетя, че си искрен в желанието си и с чисти намерения, че не се опитваш да ме затвориш в клетка и да промениш нрава ми може и да те допусна...

revniVka_
13 Апр 2010 г.