Ето пак от тука почва римата,
щото честно казано писна ми от кримита.
Всеки си гледа себе си
и не обръща внимание на човека до себе си.
Обаче ние ще живеем днес,
не обещаваме нищо за утре,
а ти дребен като кутре
не ми се прави на гъзе.
Аз имам сила да продължа,
а ти да изречеш поредната скапана лъжа.
Кой каза че имаш право да се предадеш?
Верно, че за пари и майка си ще продадеш.
Абе и ти не си вечен, вече си опечен
и от 10 годишен си на самота обречен.
Затварям очи, поредния миг ме подминава,
отварям ги и виждам как друг враг в гръб ме изненада.
Вече свикнах да съм мишена,
но ти си фигурата лишена от чувства,
и се чудя кога ли себе си ще почувстваш?!
Може би го правиш, когато друг в лицето напсуваш.
Можем да живеем днес, но не обещаваме за утре.
Можем да умрем, затова кажи сбогом на вчера.
В живота ни няма място за лицемерие, немаме време!
DIGHeaD
10 Фев 2007 г.
