Прости ми, прости ми,
че пак те обичам,
че света без тебе е безличен.
Прости ми,
че успях да понеса
и болката, обидите дори,
и пак очите пълни със сълзи
твоят лик рисуват в нощта!
Прости ми,
че ти си всичко на света!
Прости ми,
че мисля,
че без тебе
ще умра!
Прости,
че желанието ми за теб
не угасва,
даже и да сложиш лед.
Прости, че жарта
отново запалих,
прости, че сърцето
отново разпалих,
да гори и изгаря
с безмилостна болка
и страх!
Прости ми,
че за тебе пиша пак!
Ела, подай ръка
и ме вземи,
аз съм твоя винаги,
не знам как ще понеса
раздялата с теб
и с твоите очи.
В тях отново се оглеждат
моите сълзи.
Но дори и от тях
вече няма смисъл.
Няма смисъл животът без тебе дори,
а на сърцето
не мога да кажа: "СПРИ!".
Обичам те!
Само това знае
то да крещи!
Вече не мога да пиша за теб,
сълзите разяждат ръцете, сърцето
и всичко превърнаха в лед!
Боли, отново болката
подаде ми ръка,
вместо мойта длан
в твойта да опра!
Очите пак са устремени
към твоите очи,
ръцете с болка се протягат
да те стигнат,
косите разпилени,
краката наранени
от жестокия път
до твойто сърце,
изпълнен с тръни
за моите нозе.
Очите пак те търсят
и не те намират,
нозете бягат,
но не те достигат,
сърцето с болка
пак ти се врича,
защото само тебе, само тебе
ОБИЧА!

Sixsense
05 Окт 2007 г.

1126 прочитания